Обединените арабски емирства привличат богати руснаци и парите им от началото на руската инвазия в Украйна, а напоследък, очевидно, е дошъл ред и на контролирания от държавата бизнес и на частните фирми за суровини.
Търговците на руски борсови стоки се надпреварват да стартират бизнес в Дубай след като Швейцария отстъпи от неутралитета си и подкрепи санкциите срещу Москва, което възпрепятства играчите да сключват сделки за руски суровини. Алпийският оазис от десетилетия дава подслон на посредници, които свързват руските производители с купувачи от целия свят. Днес, подплашени от санкциите, те мигрират към емирствата от Персийския залив.
Трите най-големи руски производители на суров петрол в момента оценяват Дубай за търговските си трансакции, а няколко други фирми вече са се установили там. Тези бягства са неизбежни след като Берн последва забраната на Европейския съюз върху износа от Русия.
"Търговията си продължава", коментира Вутер Якобс – директор на Центъра за търговия и суровини "Еразъм" на едноименния университет в Ротердам. Той допълва, че "значимостта на юрисдикциите от Близкия и Далечния изток ще нараства спрямо ориентираното около еврото отношение към суровинния бизнес".
Прогресивно разширяващите се рестрикции затрудняват руските държавни компании, включително и онези, които транспортират местните суровини. Проблем е и неофициалното самосанкциониране – банките изтеглиха жизнено необходимите за финансиране на сделките кредитни линии, а корабните превозвачи и застрахователите също отрязаха услугите си.
Тези обстоятелства създадоха възможности за Дубай, който не наложи санкции срещу руски индивиди и дружества и "подгря" конкуренцията с Швейцария като център на глобалната търговия със суровини.
Швейцарските санкции
Въпреки че Берн тръби за неутралитет и че няма да позволи местни оръжия да отпътуват за зоната на конфликта, той все пак последва Брюксел в налагането на все по-стриктни ограничения на някои борсови стоки, банки и индивиди с близки връзки с Кремъл. До края на 2022-а трябва да влязат в сила санкциите на ЕС срещу застраховането и финансирането на превоза на руски суров петрол до държавите извън блока и Федералният съвет на Швейцария обяви, че ще ги подкрепи.
Ако тези мерки бъдат задействани в пълния си обем, сделките с руско черно злато ще станат още по-трудно осъществими и ще се прибавят към обявената през април забрана на Берн за посредничество, продажби и финансови услуги на руски въглища. Регулациите обаче ще стимулират прехвърлянето на бизнес към други дестинации. Просто защото търговията на енергия между Русия и Китай при нормални условия минава през търговски къщи в Швейцария с финансовата подкрепа на банкер от Лондон. И след като те вече не могат да участват, съвсем резонно ще е включването на нови играчи.
Кои компании се местят?
Мениджъри на руската държавна петролна корпорация "Роснефт" отлетяха през май за Дубай, за да проучат опцията за учредяване на търговско дружество. Третият по големина руски производител на черно злато "Газпром нефт" също иска да разшири присъствието си в мегаполиса, твърдят запознати с въпроса лица.
"Литаско" – поделението за продажби и търговия на руския енергиен гигант "Лукойл", обмисля да прехвърли част от персонала за руски сделки и операции от Женева в Дубай с намерение да създаде нов търговски център на компанията и да увеличи вече наличния там малък брой търговци.
Друг силен играч от Женева – "Соларис къмодитис" – търговец на руско зърно, е отворил офис в Дубай през миналата седмица, твърди пожелал анонимност добре информиран източник. Въпреки че селскостопанската продукция е изключена от санкциите, фирмата е установила, че достъпът й до финансиране е силно затруднен, защото банките в Швейцария избягват да работят с руски суровини, независимо дали са заплашени или не от глоби.
Сериозен отлив има и от още един швейцарски град – Цуг. Той е отколешен център за търговия на суровини заради свръх ниските си данъци, но придоби печална известност през 80-е години на миналия век като убежище на избягалия от американското превосъдие легендарен търговец Марк Рич. Оттогава суровинният бизнес гледа към Бизкия изток.
Регистрираният в Цуг SUEK – ексклузивен търговец на руски въглища на най-едрия руски производител "Сибирска въглищна енергийна компания" – планира да открие търговски бизнес в Дубай. Такива намерения има и EuroChem Group – най-едрият световен производител на торове, огромна част от активите на който са съсредоточени в Русия. И двете компании са били собственост на милиардера Андрей Мелниченко до началото на войната в Украйна.
Няколко бутикови фирми в Дубай с връзки с едри търговски къщи също проучват руски сделки, твърдят добре информирани източници.
Стратегията на Дубай
ОАЕ привличаха първоначално богати руснаци и техните пари след инвазията в Украйна, а в момента ги следват държавни компании и частни фирми за суровини. Всъщност, страната е разработила финансовата си инфраструктура точно за такъв момент. Банките на емирствата през последните години се развиха като стожер на търговското финансиране на суровините и като регулярен участник в синдикираните ревовиращи кредитни линии, емитирани от най-едрите играчи от бранша.
Наличието на множество зони за свободна търговия в Дубай, близостта до енергийните производители от Близкия изток и ниските данъци също са доказано привлекателни, въпреки че мегаполисът все още не може да се мери с глобални центрове като Сингапур, Лондон, Женева и Стамфорд.
Миналата година Мултисуровинният център на Дубай беше домакин на събитие съвместно с Московската търговска камара, чиято основна цел беше привличането на руски бизнес, който да учреди компании в града. По оценка на експерти, той има подходяща структура, транспортни връзки и услуги, за да подкрепи тези дружества и се превръща в реален глобален суровинен център.
