Със 123 гласа правителството на Кирил Петков падна. Това е първият успешен вот на недоверие в най-новата ни демократична история. 116 депутати подкрепиха кабинета.
Така кабинетът на доскорошната четворна коалиция, от която наскоро се отцепи ИТН, не събра нужните 121 гласа в пленарната зала, за да се задържи на власт. Той беше свален с гласовете на ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и "Има такъв народ". Срещу вота гласуваха депутатите от "Продължаваме промяната", БСП, "Демократична България" и отцепниците от ИТН.
"Беше чест за мен да водя правителство, което беше свалено от г-н Пеевски, г-н Борисов, от Слави Трифонов и от г-жа Митрофанова", заяви премиерът Кирил Петков веднага след гласуването.
"Този вот е само една малка стъпка от един много дълъг път. Те не разбраха, че така не могат да спечелят българския народ. Обещаваме, че ще продължим в тази битка да отвоюваме държавата си и един ден ще имаме България без задкулисие и мафия, нормална и успешна европейска държава", допълни той.
"Този вот е само една малка стъпка от един много дълъг път. Те не разбраха, че така не могат да спечелят българския народ. Обещаваме, че ще продължим в тази битка да отвоюваме държавата си и един ден ще имаме България без задкулисие и мафия, нормална и успешна европейска държава", каза още Петков.
Първи залата напуснаха депутатите от ДПС, а малко след това излезе и вече сваленото правителство.
Гласуването на вота на недоверие беше единствена точка на извънрадното пленарно заседание. Той беше внесен от ГЕРБ-СДС заради провал в икономическата политика. Министрите и премиерът присъстваха в залата.
Делян Пеевски беше на първия ред в залата сред групата на ДПС.
Дебатите по вота бяха проведени вчера и продължиха осем часа.
След гласуването днес Рамадан Аталай от ДПС каза, че е гласувал за вота, но гласът му е отчетен "против". Така че всъщност гласовете "за" са 124.
"Това ще остане историческо събитие", коментира председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова.
Припомняме ви, че вотът на недоверие беше внесен на 15 юни с подписите на всички депутати от най-голямата опозиционна група – ГЕРБ. Те атакуваха коалиционния кабинет за финансово-икономическата му политика с аргумента, че тя представлява риск за държавата и благосъстоянието на гражданите и бизнеса.
В мотивите си бившите управляващите обвиниха изпълнителната власт в потъпкване на основни принципи и правила, неспазване на законите, защита на лични и корпорационни интереси. Те определиха като силно проинфлационни заложените в актуализацията на бюджета мерки за облекчаване на удара от поскъпналите горива и скока на цените, тъй като не са насочени към най-пострадалите групи, а към всички. Според ГЕРБ цялостната политика на кабинета поставя под въпрос възможността България да изпълни заявената цел за влизане в еврозоната на 1 януари 2024 г.
Така, малко повече от 6 месеца след като стъпи в длъжност, кабинетът, който се закле на 13 декември 2021 г., ще трябва да преглътне неуспеха си и да продължи да управлява до избирането на ново 30-то българско правителство.
Какво следва?
Следва "въpтeлeжĸaтa" пo чл. 99 oт Koнcтитyциятa, в ĸoятo държавният глaвa имa тpи oпитa зa излъчвaнe нa peдoвнo пpaвитeлcтвo в paмĸитe нa дeйcтвaщия пapлaмeнт. Няма обаче установен конкретен срок кога президентът Румен Радев да връчи парвия мандат.
Πpoцeдypaтa иначе започва с вpъчвaнeто нa мaндaт на най-голямата парламентарна група – "Πpoдължaвaмe пpoмянaтa", която, ако в 7-дневен срок не успее да сформира кабинет, рулетката се завърта пак и мандатът oтивa в следващата по големина партия в парламента – в случая това е ГEPБ. Тогава започва да тече нов 7-дневен срок за съставяне на правителство. Ако и вторият опит не успее, пpeзидeнтът пo cвoй избop възлaгa мандат на друга избрана от него парламентарна група.
Едва след трети неуспешен опит на парламентарните политически сили да излъчат редовен кабинет, президентът разпусĸa 47-отo Народното събрание, назначaвa служебно правителство и cвиĸвa предсрочни парламентарни избори.
