С десет гласа „за“, с два гласа – против и петима – „въздържали се“ – в Комисията по икономическа политика и иновации бе приет на първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година.
В началото на заседанието представителят на Министерството на финансите – заместник-министърът Росица Велкова обясни, че проектът е разработен при БВП – 150.493 млрд. лева , при средногодишна инфлация от 11.9 процента.
Със законопроекта нетно се увеличават приходите на консолидираната фискална програма с 1.645 млрд. лева, като в същото време се предлагат данъчни антикризисни мерки, които водят до намалението на определен вид данъчни приходи. И тук тя по-конкретно изброи:
Данъчните антикризисни мерки, които са за освобождаване от акциз на електрическата енергия, природния газ и на втечнения нефтен газ (LPG), ще доведат до загуби на приходи в размер на 190 млн. лева. Въвеждането на намалената ставка на ДДС от 9% за доставката на централно отопление ще доведе до загуба на приходи от 15 млн. лева.
Въвеждането на нулева ставка на ДДС за хляба ще доведе до загуби на приходи от близо 61 млн. лева.
Разходната мярка – компенсиране на крайните потребители на горива, които са физически лица, с 25 стотинки на литър, ще струва на бюджета 150 млн. лева.
Предложеното увеличение на пенсиите от 1 юли 2022 г. и преизчислението им от 1 октомври 2022 г. с коефициент на осъвременяване от 6.1% (мярка, която ще засегна 777 хил. пенсионери), плюс 60 лева – COVID-добавката, която ще продължи да се изплаща и през 2022 г., ще струва на бюджета 1.467 млрд. лева.
Отделно вноската ни в общия бюджет на ЕС ще се увеличи с 156 млн. лева, като освен това са предвидени средства за осигуряване на ликвидност на земеделските стопани в размер на 168 млн. лева, както и средства за компенсации на вътрешноградския транспорт в размер на 20 млн. лева.
В заключение заместник-министърът отбеляза, че при актуализацията на бюджета ще се запази бюджетното салдо на касова основа от 4.1% към БВП, а като се приспаднат COVID-мерките то ще стане 2.6 процента.
От гледна точка на Министерството на иновациите и растежа заместник-министърът Десислава Бонева коментира, че не са заложени съществени промени с числови изражения. Министерството продължава да изпълнява структурната реформа, започнала със самото му създаване. Тяхната основна цел е увеличаване на инвестициите и заради това те преструктурират Българската агенция за инвестициите и работят по промени в Закона за насърчаване на инвестициите.
Не на последно място, заедно с Главна дирекция „Европейски фондове“ участват в подготовката за Плана за възстановяване и развитие, като част от мерките за увеличение на потреблението в България. Тук тя отново припомни, че целият ПВР представлява около 10% от БВП на България и надеждите са тези средства да се инвестират в икономиката на страната ни в рамките на 5 години. Без да навлиза в конкретика, заместник-министър Бонева обяви, че Министерството на иновациите и растежа работят за конкурентоспособността на малките и средни предприятия заедно с Банката за възстановяване и развитие и заедно с Агенцията за малки и средни предприятия. Не на последно място те работят и за микроклимат, свързан с връзката между науката, иновациите и бизнеса.
Заместник-министърът на икономиката и индустрията Димитър Маргаритов обяви, че конкретно бюджетът на неговото ведомство не търпи промени с актуализацията на бюджета. Той посочи, че независимо от това те адмирират продължаването на компенсаторните механизми за небитовите потребители на електроенергия и са „за“ така нареченото облагане на свръхпечалбите на енергийните дружества. „За“ са и по отношение на мерките, свързани с намаляване на ставки на ДДС, на акциз, нулева ставка на ДДС върху хляба, както и мярката, отнасяща се до отстъпката в цената на горивата за крайните потребители.
„В Министерството ни държим да има мерки, които да са пряко или косвено насочени към всички потребители, които в момента изпитват известни трудности, свързани с инфлацията“ – подчерта Маргаритов. Накрая той отбеляза, че актуализацията на бюджета се прави на фона на положителните новини на статистиката за икономическото развитие на страната през първите месеци на настоящата година.
При последвалите въпроси председателят на парламентарната комисия по икономическа политика и иновации Мартин Димитров от "Демократична България" помоли представителя на Министерството на финансите да потвърди, че няма как при актуализацията на бюджета да се приеме само бюджета на НОИ, каквито са желанията на някои парламентарни групи, без да се подкрепи цялостният бюджет. Росица Велкова отговори утвърдително.
На въпрос на Искрен Митев от „Продължаваме промяната“ дали наистина за първи път от много години няма изготвена икономическа макрорамка при актуализацията на бюджета, Росица Велкова отговори, че при същата процедура през 2020 г. средносрочна прогноза също не е била разработвана.
Искрен Митев коментира и публикации в медиите, че дефицитът у нас тази година е много голям и нарушава критерия от Маастрихт. Според него те не отчитат отмяната на това задължително условие – така наречената дерогация заради COVID-мерките и помоли заместник-министъра на финансите да обясни дали това е така. Росица Велкова отговори, че тази година има дерогация на критерия от 3% заради COVID-19 и в момента в актуализацията на бюджета салдото е отчетено на 4.1% от БВП и при приспадане на COVID-мерките, то ще стане 2.6 процента на касова основа.
Мартин Димитров отбеляза, че към мотивите за актуализацията е разгледан въпросът за намаляването на законовата лихва за забава. Прието е, че това ще бъде решено с постановление на Министерския съвет, като от Министерството на финансите много подробно са разгледали практиката в други европейски държави. И на тази база те предлагат законовата лихва за забавяне да бъде различна за гражданите и за бизнеса, тъй като това съществува като практика и функционира добре. Ето защо те по-конкретно искат тя да бъде 8% плюс основния лихвен процент за бизнеса и 4% плюс основния лихвен процент за гражданите.
Димитров обърна внимание специално на тази промяна, защото се появило мнение, че има Европейска директива, която забранявала подобна мярка и по-конкретно не допускала законовата лихва да бъде под 8 процента.
