Следващата седмица правителството ще внесе проекта за актуализицаия на бюджет`2022 за обсъждане в Народното събрание. Това каза вицепремиерът по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев на 2 юни (четвъртък) пред депутатите от Парламентарната комисия по бюджет и финанси.
Бюджетното салдо в края на май е положително – 570 млн. лв., похвали се министър Василев. За сравнение, в края на същия период на миналата година имаше дефицит от 140.6 млн. лева.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) се очаква да бъдат в размер на 22.75 млрд. лв. (39.7% от годишния разчет) и нарастват с 2.28 млрд. лв. (11.1%) на годишна база. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП също нарастват, докато постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са близко до отчетените за същия период на миналата година.
Разходите по консолидираната фискална програма (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към май нарастват. Те са в размер на 22.18 млрд. лв. (35.1% от годишния разчет). Похарчените средства по КФП преди година бяха на стойност 20.62 млрд. лева.
Вноската на България в бюджета на ЕС възлиза на 672 млн. лв., изплатени към края на май от централния бюджет.
Според финансовия министър основният растеж зя петмесечието идва от корпоративния данък – с 24% на годишна база. При данъкът от физическите лица има по-слаб растеж заради това, че много българи са се възползвали от данъчен кредит за младите семейства.
Въпроси имаше и за неизпълнените критериите за приемане в еврозоната. Депутатът от ГЕРБ-СДС Кирил Ананиев направи забележката, че подготовката на България за влизане в евроленд е можело да започне и по-рано, особено в институционалната сфера. Вицепреимиерът Василев обаче контрира, че законодателни промени нямаше как да се случат по-рано, защото миналата година дълго време нямаше действащ парламент. "Основният въпрос сега за нас е да приемем належащите промени в 100 закона. Така че без участието на парламента не може да стане прилагането на Националния план за въвеждане на еврото у нас", подчерта вицепремиерът. Не бива обаче да си посипваме главата с пепел. България, например, изпълнява три от критериите за еврозоната – за публичните финанси, за обменния курс и за дългосрочните лихвени проценти. Числата пък показват, че и в момента има страни от еврозоната, които не изпълняват някои от критериите й, поясни още Василев.
Немалко експерти подчертават, че ситуацията е твърде сложна за всички страни и вглеждането в числата не е от голяма полза за никого.
По отношение на осигуреността на България с природен газ, министърът на финансите Асен Василев отбеляза, че страната ни не е спирала да купува природен газ.
Всъщност „Газпром“ спря да подава синьо гориво, като ни върна 50 млн. евро, които ние бяхме платили авансово. А природният газ беше спрян с 24-часово предупреждение от „Газпром“. Министърът е категоричен, че България не купува руски газ. В момента той идва по тръбопровод от Азербайджан и втечнен газ от САЩ. Освен това, договорът с „Газпром“ не е прекратен, защото изтича на 31 декември 2022 година.
Финансовият министър съобщи още, че в енергийната комисия се обсъжда преразпределение на печалбите на енергийните компании за компенсиране на високите цени на електроенергията. От бюджета не се предвижда да се използват суми за тази цел. Ако се наложи, то ще се използват буфери в бюджета.
По отношение на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, министър Василев съобщи, че до 30 юни България трябва да изготви и изпрати в Брюксел доклад за изпълнението на реформите през първото и второто тримесечие. В тази връзка за първото плащане очакваме 1.3 млрд. евро. Не се очаква забавяне на получаването на тези пари, а планът вече е раздаден по министерствата.
