Руините на римския и ранновизантийски град Никополис ад Иструм се намират на около 20 км северно от Велико Търново, по пътя за Русе, и на 3 км югоизточно от село Никюп, Великотърновско. Той е бил разположен върху невисоко плато на брега на река Росица. Това е най-добре проученият и запазен римски град не само в България, но и в границите на европейските провинции на Римската империя.
В периода на своя разцвет Никополис ад Иструм е най-значителният градски център във вътрешността на провинция Долна Мизия. Не случайно градът е сравняван с двата емблематични за римската култура града в Европа – Помпей и Херкулан.
Градът е основан през ІІ век от римския император Марк Улпий Траян (98-117 г.) в чест на победата му над даките (106 г.). Именно затова е и наречен така – Никополис ад Иструм в превод "Град на победата на Дунава". Градът е бил разположен на пресечната точка на две от важните пътища в Долна Мизия – от Одесос (днешна Варна) до западните римски провинции и от Нове (днешен Свищов) до Византион (днешен Истанбул). Той е планиран по т.нар. „ортогонална система” – прави улици, ориентирани по посоките на света, които се пресичат под прав ъгъл.
Обликът на града е оформен през II век от гръцки майстори, преселници от Никея, Никомедия и други източно-римски градове. Строежите в Никополис ад Иструм са съвременни на днес знаменитите руини в Ефес, Смирна, Лептис Магна и Баалбек /град в Източен Ливан/.
При разкопките тук е установено, че около града първоначално не е имало крепостни стени. Те били построени по-късно, в края на II в., след опустошително варварско нападение.
Порта е имало на всяка една от крепостните стени на Никополис ад Иструм, но главната порта била тази, разположена на запад – към столицата на империята Рим. Така се и наричала – Порта Романа. Градът е бил снабдяван с вода посредством водопроводи, най-дългият от които бил дълъг цели 27 километра.
Около централния площад – агората, са намерени останките на канонада, малък театър, обществени сгради и магазини. Имало е и обществена баня, открити са и останки от подово отопление в някои сгради. Предполага се, че е имало дори открита отопляема през зимата пътека за разходки.
Градът е сякъл и собствени монети. Върху някои от тях са изобразени уникални по оформление и архитектурен облик сгради, съществували в града. Открити са близо 1000 вида бронзови монети с различни изображения от Никополис ад Иструм. Тук са живеели хора с различни религии, което обяснява и разнообразните погребения, открити в района. Некрополът на града бил разположен от двете страни на пътя към Нове и в западна посока. От него са запазени 121 могили.
Предполага се, че древният град е унищожен в началото на VII век при нападение на аварите.
В Никополис ад Иструм се провеждат археологически разкопки от началото на ХХ век. За първи път тук работи през 1900 г. френският епиграф Жорж Сьор, представител на Френската школа в Атина, по лична покана и с финансовата подкрепа на княз Фердинанд. През 1906 г. проучвания прави чешкият учен Вацлав Добруски. Разкопки и архитектурни реконструкции на плановете по разкрити основи се правят от множество български учени през 20-те и 30-те години на миналия век, през 1946-47 и 1966-2018-а.
Разкопките са подновени през 2007 година. Днес руините са достъпни за туристически посещения.
Никополис ад Иструм – рождено място на първия книжовен паметник на немската литература
През 347 г. византийският император Констанций II позволява на християнизираната общност на готите, водени от епископ Вулфила, да се заселят в района около Никополис. Именно тук Вулфила превежда Библията на готски език и Никополис ад Иструм се оказва най-вероятното рождено място на първия книжовен паметник на немската литература.
