Промените се налагат поради поредицата шокове върху пазарите на енергоносители, горива и суровини и нарушените вериги за доставки след избухването на конфликта в Украйна, които промениха макроикономическата среда и стопанските перспективи и създадоха значителни рискове за редица сектори на икономиката. Европейският съюз и в частност България се сблъскват със значителен скок на цените, както на петрола, природния газ и електрическата енергия, така и на цените на основни хранителни продукти, породен от нарасналото търсене в европейски и световен мащаб.
Тези шокове пък доведоха и до допълнително ускоряване на инфлацията при голяма част от стоките, което застрашава хората с ниски доходи и може да увеличи значително групата на лицата с доходи под линията на бедност. Също така са влошени перспективите пред бизнеса, като в редица сектори високите цени на енергоносителите заплашват конкурентоспособността и нормалното функциониране на стопанските субекти.
Със законопроекта се предвижда спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на негативните последствия от нарастващите цени на горивата и енергията, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта е да се подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентна криза.
Антикризисните мерки, за които е постигнат политически консенсус при проведените консултации между коалиционните партньори, предвиждат засилване на държавната подкрепа в две основни направления – мерки за подкрепа на бизнеса и пакет от социални мерки.
Сред мерките са увеличение на размера на данъчното облекчение за деца, въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставка на хляб за срок от една година, компенсация за физическите лица, крайни потребители на горива, освобождаване от акциз на електрическата енергия и природния газ, намаляване на ставката на ДДС за доставките на природен газ и на централно отопление, намаляване на размера на законната лихва при забава при физическите и юридическите лица и не на последно място подкрепа за най-уязвимата група в обществото (групата на възрастните хора).
С актуализираните разчети се очаква нетно приходите по консолидираната фискална програма (КФП) да нараснат с над 1.64 млрд. лв. (1,1 на сто от прогнозния БВП). Принос за това имат основно по-високите от първоначално планираните данъчни постъпления и очакваните по-високи приходи в частта на сметките за средства от Европейския съюз.
Актуализираната фискална рамка по КФП обвързва допълнителните разходи по бюджетите на държавното обществено осигуряване, респективно НЗОК, свързани с мерките в пенсионната сфера, както и необходимият ресурс за компенсациите към крайните потребителите физически лица на горива, залегнали в антикризисния пакет. Нетният ефект в разходите по КФП от посочените промени възлиза на увеличение на годишния разчет за 2022 г. с 1.97 млрд. лв., което представлява 1.3 на сто от прогнозния БВП за годината.
С проекта се предлагат мерки и по отношение на обезпечаването на допълнителен ресурс от дългови източници през 2022 г. за обслужването на предстоящите погашения по държавния дълг, в т.ч. падежа през първото тримесечие на 2023 г. на облигациите, емитирани на международните финансови пазари. Влизането в нов цикъл на повишаване на основните лихви предполага предстоящо постепенно увеличаване на цената на финансиране на правителствата. В тази обстановка по-ранното „излизане на пазара“ и осъществяването на предварително финансиране на падежиращ дълг, би могло да спести бъдещи разходи по обслужването на държавния дълг. Следвайки такава стратегия би било целесъобразно още през 2022 г. да се обезпечи ресурс за префинансиране на предстоящите през март 2023 г. падежи на еврооблигации, емитирани на международните финансови пазари, както и падежи на държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар и погашения по външни държавни заеми през следващата година, които са в общ размер на около 3 млрд. лева. В тази връзка със законопроекта е предложено увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г. от 7.3 млрд. лв. на 10.3 млрд. лв., както и промяна на ограничението за максимален размер на държавния дълг към края на тази година от 35.5 млрд. лв. на 38.5 млрд. лева.
За обезпечаване на енергийната сигурност и осигуряване на алтернативни източници за доставка на природен газ се предвижда възможност Министерския съвет да издава държавни гаранции през тази година по заеми за финансиране на дейности на "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД в общ размер на 532 млн. евро.
По отношение на международните цени на суровините, допусканията за тяхната динамика се основават на прогнозата на Световната банка от 26 април 2022 г. , пише в мотивите на законопроекта. Корекции във възходяща посока има при всички основни суровини, най-вече заради промяната в конюнктурата на световните пазари и конфликта в Украйна. Средната цена на суровия петрол тип "Брент" през тази г. се очаква да се повиши с 42 на сто до 100 долара за барел, при допускане за цена от 78.9 долара през декември 2021-а.
Неенергийните суровини ще поскъпнат средно с 19.2 на сто в доларово изражение през тази година, като очакванията според прогнозата бяха за ръст на цените им средно с 8 на сто. Всички основни групи суровини ще отчетат поскъпване, но по-съществено то се очаква да бъде при торове – 69.3 на сто, метали – 15.8 на сто и храни – 22.9 на сто, като това са и групите с най-съществена възходяща корекция в очакванията.
В представената прогноза е направено допускане, че в резултат от военните действия в Украйна, в България ще останат над 100 000 бежанци, чиито месечни разходи ще са съпоставими със средните разходи за страната.
Запазват се очакванията за подобряване на здравната ситуация в глобален план. Евентуални нови вълни от нарастване на заболеваемостта от Ковид-19 ще пораждат само временни ограничителни мерки, без съществено отрицателно въздействие върху икономическата активност.
Министерството на финансите очаква през 2022 г. реалният растеж на БВП на България да възлезе на 2.9 на сто. Това представлява понижение спрямо прогнозата, с която бе приет ЗДБРБ за тази година и е вследствие на променените икономически перспективи, породени от избухването на конфликта в Украйна. В същото време очакванията за растежа са леко повишени спрямо пролетната прогноза поради отчетеното добро представяне на икономиката през първото тримесечие. Според експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ) БВП е нараснал с 4.5 на сто (сезонно изгладени данни) през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на 2021-а.
През 2022 г. се очаква броят на заетите да отбележи ръст от 1.7 на сто, което ще бъде обусловено от икономическия ръст. Показателят е завишен с 0.7 процентни пункта (пр. п.), като основната причина за това е потокът бежанци, част от който се очаква да бъде интегриран на българския пазар на труда.
Инфлацията в края на 2022 г. ще достигне 11,6 на сто, смятат във финансовото министерство. Водещ принос за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 23.9 на сто на годишна база през декември. Съществен принос ще имат и компонентите на базисната инфлация поради очакваните вторични ефекти от ускореното поскъпване на енергоносителите и затрудненията във веригите на доставки. Повишението в цените на транспортните горива се очаква да се забави до 13.9 на сто в края на годината. Средногодишната инфлация през 2022 г. се прогнозира да бъде 11.9 на сто.
През 2022 г. се очаква дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да се увеличи до 2.4 на сто от прогнозния БВП. Основен принос за влошаването както спрямо предходната прогноза, така и спрямо 2021 г., ще има по-големият отрицателен баланс при търговията със стоки.
Търсенето на кредити през 2022 г. ще се забави в сравнение с 2021 г. в съответствие с очакваното влошаване на икономическата ситуация и повишената несигурност поради конфликта в Украйна, посочват от финансовото министерство. Вземанията от предприятия в края на 2022 г. ще забавят растежа си до 5.1 на сто (при 6.1 на сто в края на 2021 г.) поради отрицателните ефекти върху инвестиционната активност, а тези на домакинствата – до 10.4 на сто.
Общо растежът на вземанията от частния сектор през 2022 г. се очаква да бъде около 7.2 на сто. Факторът, който ще действа в посока забавяне растежа на кредита за домакинствата, ще бъде очакваното забавяне в растежа на потреблението през тази година. Ограничаващо кредитната активност влияние от страна на предлагането може да има и обявеното от Българската народна банка (БНБ) увеличение на нивото на антицикличния капиталов буфер през октомври 2022 г.( от 0.5 на сто на 1 на сто). Въпреки прогнозираното забавяне при жилищните кредити през 2022 г. темпът им на растеж ще остане относително висок, тъй като покупката на жилище е основна алтернативна форма за инвестиция или за съхранение на стойността в среда на висока инфлация и ниски лихвени проценти. Привлечените депозити в банковата система ще продължат да нарастват с относително високи темпове до края на 2022 г., отчитайки завишената несигурност, но растежът им леко ще се забави. Очакванията са в края на 2022 г. паричното предлагане да забави годишното си нарастване до 10,3 на сто.
С Разпореждане номер 5 на Министерския съвет от 27 април 2022 г. за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата от държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие в капитала, приходите от дивиденти са увеличени с 213.5 млн. лева. Неданъчните приходи по държавния бюджет са увеличени и с планирани допълнителни приходи от услуги в размер на 25 млн. лв., събирани от Българската агенция по безопасност на храните при осъществяване на фитосанитарния контрол по външните граници на Евросъюза.
В законопроекта е предложено увеличение на разходите по държавния бюджет с 349.5 млн. лв., основно във връзка с Програма за компенсиране на физическите лица, крайни потребители на горива, за подкрепа на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите за подкрепа по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна и други.
МФ прогнозира да събере от корпоративни данъци и други данъци по ЗКПО 4.17 млрд. лв., което е 2.8 на сто (112,5 млн. лв.) повече.
Актуализираният размер на прогнозните приходи от данъци върху доходите на физически лица за 2022 г. по държавния бюджет е малко над 5 млрд. лева. Намалението се дължи на планираното като антикризисна мярка увеличение на данъчните облекчения за деца. Предвижда се увеличаване размера на данъчното облекчение за деца (от 4500 лв. на 6000 лв. годишно) и на данъчното облекчение на деца с увреждания (от 9000 лв. на 12 000 лв. годишно), както и въвеждане на възможност за авансово ползване (тримесечно) за 2022 г. на двете данъчни облекчения.
Предлага се въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9 на то за доставки на централно отопление, за природен газ, както нулева ставка ДДС за доставка на хляб и други.
Актуализираният размер на прогнозните приходи от акцизи за 2022 г. е 5.82 млрд. лева. В сравнение с първоначалния план, приходите са с 1.6 на сто по-ниски (95 млн. лв.).
Приходите от мита при внос на стоки от трети страни през тази година се очаква да достигнат 380 млн. лева. Ръстът на приходите в сравнение с първоначалния план е 25.4 на сто (76.9 млн. лв.).
Разходите в пенсионната сфера възлизат на 1.39 млрд. лева. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1500 лв. на 2000 лв. (увеличение от 33.3 на сто), а от началото на октомври максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава допълнително на 3400 лева.
Предвижда се разработване на Програма за компенсиране на физическите лица, крайни потребители на горива, която ще въведе механизъм за компенсация от 0.25 лв. на литър. Програмата ще бъде одобрена с акт на Министерския съвет и се предвижда да се прилага за периода от 1 юли до 31 декември тази година. Бюджетният ефект за 2022 г. е загуба в размер на 150 млн. лв.
