Предизвикателството пред нас сега е да достигнем до хората с ясното съобщение, че Зелената сделка е важна за тях и каква планета ще оставим на следващото поколение. И това по никакъв начин не е в противоречие с възможностите им за работа. В резултат от нея ще се появят нови и повече работни места, каза вицепремиерът и регионален министър в оставка Гроздан Караджов на форума "Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход“. В него участваха и президентът Румен Радев, европейският комисар по сближаване и реформи Елиза Ферейра, президентът на Европейската инвестиционна банка Вернер Хойер и изпълнителният директор на ОББ, член на кънтри екипа на KBC Груп в България и лидер на програмата за Устойчиво финансиране на KBC Груп в България Теодор Маринов.
Караджов посочи също, че България е с най-въглеродната и изискваща влагането на най-много ресурси икономика в целия Европейски съюз. Което означава висока енергийна неефективност на производствените процеси. Така е и със сградния фонд. На този фон трябва да бъдат проведени предстоящите тежки реформи в контекста на Зелената сделка. Ключов приоритет за нас е да осигурим пълна подкрепа за българските региони и общини за справяне със социално-икономическите последици и прехода към климатична неутралност, каза регионалният министър в оставка. Според него мерките и инвестициите, които ще подкрепим по пътя към декарбонизация на българската икономика, трябва да гарантират сигурност на хората, най-вече на тези, които живеят в 3-те въглищни региона – Стара Загора, Перник и Кюстендил.
Гроздан Караджов обясни, че за тази цел ще бъде инвестиран сериозен ресурс. През периода до 2027 г. той възлиза на 6,6 млрд. лв. (от ЕС и националния принос) по Програмата за развитие на регионите. Средствата трябва да постигнат няколко цели, всяка от които с особена важност: намаляване на дисбалансите в развитието на общините, промяна в негативните демографски тенденции, икономически растеж и условия за по-качествен живот на хората по тези места. Фокусът на инвестициите е поставен върху спецификата на отделните територии, техните нужди и потенциал за развитие.
Обърнато бе внимание, че с 45% от тези пари или 3 млрд. лв. ще бъде оказана подкрепа на споменатите три най-засегнати от прехода към нисковъглеродна икономика райони в страната. Задължително условие за подкрепа обаче е финансираните мерки да бъдат идентифицирани в Териториалните планове за справедлив преход.
Над 1 млрд. лв. от Програмата за развитие на регионите ще бъдат насочени към 10 градски общини въз основа на плановете им за интегрирано развитие. Още 40 средни и по-малки общини ще разполагат с други 2,506 млрд. лв. от програмата.
Над 717 млн. лв. по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост ще отидат за енергийно обновяване на нежилищни сгради и „зелена“ мобилност. Има и програма за финансиране на проекти за енергия от възобновяеми източници в еднофамилни и многофамилни сгради. Средствата за енергийна ефективност на жилищния сграден фонд са 1,4 млрд. лв., напомни Гроздан Караджов.
По линия на Плана 471 млн. лв. ще бъдат инвестирани във ВиК системи и пречиствателни станции. Други 9 млн. лв. ще се насочат към инвестиционното проектиране и строителството, а с още 3,5 млн. лв. е предвидено да се финансира единна информационна система по устройство на територията.
Караджов припомни, че благодарение на кохезионната политика в България вече са реализирани много стратегически инфраструктурни проекти, които преобразиха цели региони. Пример за това е обособяването на икономическата зона „Тракия“ около едноименната автомагистрала. Но все още предстои огромна работа по осигуряване на необходимите транспортни връзки.
Гроздан Караджов отбеляза и че е срещнал разбирането на комисаря по сближаване и реформи Елиза Ферейра за необходимостта от изграждане на магистрала от София, през тунел под Петрохан, до Видин, която да осигури връзка със Западна Европа чрез трасе и в Румъния.












