Поредицата „Духовни маршрути в Пловдив 2022“ продължава. Тази година проектът на издателство „Летера“ се провежда на два етапа – през юни и през септември-октомври, съобщиха от общината. Той е своеобразно продължение на „Литературни пътешествия в Пловдив“, които се проведоха през 2019 г. в рамките на Пловдив – Европейска столица на културата. Поради големия обществен интерес към проекта през 2020 г. и 2021 г, през тази година организаторите го доразвиват тематично под заглавие „Духовни маршрути в Пловдив“. Проектът е финансиран от Община Пловдив и е част от Културния календар на града.
Вторият маршрут носи заглавието „По и под Главната улица“ и е днес. Водачи ще са Мая Мартинова-Кютова, археолог, и Теодор Караколев, историк на изкуството. Мая Мартинова-Кютова е проучвател на едни от най-значителните археологически обекти в Пловдив, участвала в проектите за експониране на Одеона, Форум-север, Стадиона на Филипопол, Източна порта. Теодор Караколев изучава изкуството в периода между двете световни войни. Занимава се с проучвания и популяризиране на архитектурата и изкуството във фондация „Български архитектурен модернизъм“ и с журналистика в сферата на културата.
Маршрутът включва посещение на Античен форум, Одеон, Площад „Стефан Стамболов“, Главната улица, Римски стадион – подземен маршрут: реставрирани части от Античния стадион в кино „Екселсиор“, в сградата на магазин H&M и в Римския стадион
ФОРУМЪТ НА ФИЛИПОПОЛ
Агората (форумът) на Филипопол е не само търговски, административен и религиозен център на античния град, а и сборно място, където се провеждали събрания, дебати, празници. На северната му страна има комплекс от обществени сгради. В Одеона/Булевтерион заседавали градските магистрати. Западно от него са градската библиотека, гражданската базилика и Сградата на съкровищата. Тази част от градския площад на римския град скоро бе открит за туристи след дългогодишна консервационно-реставрационна дейност.
СТАДИОНЪТ НА ФИЛИПОПОЛ
Стадионът на Филипопол е изграден в началото на ІІ в. сл. Хр. Разположен е в северния край на укрепения град, между двете крепостни стени, в естествената гънка между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе. Стадионът (240 x 50 м) е събирал 30 000 зрители. На пл. „Римски стадион“ е експонирана in situ северната дъговидна част на стадиона (сфендона). Стадионът на Филипопол е една от малкото римски обществени сгради, които се споменават от античните автори в контекста на значими исторически събития. В подземните пространства на съвременните търговски сгради по Главната улица са възстановени части от него.
ГЛАВНАТА УЛИЦА
Главната улица „Княз Александър I“ получава сегашния си вид предимно в годините от Освобождението до Втората световна война, с известни промени и след това. Днес архитектурният ансамбъл пази красиви сгради в стила сецесион, ар деко и модернизъм. Улицата е символ на желанието за европеизиране на България след Освобождението, всички сгради са дело на архитекти, завършили в Западна Европа с най-актуалните за времето им тенденции.
