Управителят на БНБ Димитър Радев използва 30-годишнината на Асоциацията на банките в България (АББ), за да благодари на организацията за дългогодишното сътрудничество и подкрепа.
Това стана по време на честването на годишнината във Vivacom Art Hall в София, организирано на 13 юни вечерта, на която присъства банковият елит на страната. Поздравления преди Радев поднесоха председателят на УС на АББ – Диана Митева и финансовия министър – Асен Василев.
Гуверньорът на БНБ се върна назад във времето – обърна внимание как създаването на АББ съвпаднало с период на дълбоки политически, икономически и социални промени. Оттогава банковият сектор преминал през сериозни фази на трансформации и предизвикателства, като някои от фазите били свързани с турбулентни събития.
„Днес и банковият сектор, и АББ са много по-различни от това, което бяха преди 30 години. Във всеки случай те са много по-консолидирани“ – отбеляза Радев и припомни как в началото на 90-е години банките били повече от 70, като 47 от тях станали учредители на Асоциацията, а днес в нея участват 25 банкови институции.
„Не е нужно да се връщаме толкова назад във времето, за да оценим огромните промени в сектора“ – продължи Радев и даде за пример какви дискусии са вълнували Асоциацията – преди пет години, около нейната 25-а годишнина.
Тогава дискусията в АББ се въртяла основно около случващото се в банковия сектор – обсъждали се мерките, предприети в резултат на безпрецедентната по дълбочина и мащаби проверка на качеството на активите и стрес теста на банките. Тогава, обобщи Димитър Радев, „се занимавахме основно със себе си“.
Пет години по-късно основната тема за банковата общност е как по най-добрия начин да помогне на бизнеса и домакинствата при решаването на предизвикателствата, с които те се сблъскват.
„Така онова, което през годините формулирахме като цел, вече е изпълнено, и от източник на проблеми банковият сектор се превърна във важен фактор за тяхното решаване“ – коментира Радев.
По думите му: „Преди 5 години обсъждахме възможността БНБ и банковият сектор да се присъединят към Европейския банков съюз, като много хора и в България, и извън нея, смятаха тази възможност за много далечна и непостижима. Но днес БНБ и банковият сектор са част от банковия съюз и от всички, произтичащи от това, права и задължения.
Какво означава това на практика? Означава, че БНБ и банковият сектор са първите институции, които са част от еврозоната, като БНБ участва пълноценно във взимането на всички най-важни решения по отношение на надзора и преструктурирането на европейските банки, включително и на българските.
И освен че имаме глас със същата тежест, като всички останали страни членки в еврозоната, ние имаме – в лицето на Радослав Миленков – представител на БНБ в ръководния комитет на Европейския банков надзор, в който участват представители само на пет национални банки.
Факт е, че тази позиция се заема на ротационен принцип, но е изключително важен знак, че ние получаваме тази позиция в началото на нашето членство“ – отчете Димитър Радев.
Тези развития през последните години го водят към заключението, че банковият сектор и БНБ са много силен пример за институционално изграждане в една страна със сериозни институционални дефицити.
Рецептата затова е проста – правилни действия в правилния стратегически контекст. Като правилни действия той определи мащабните реформи, включително в промяната на модела на управлението на БНБ и в управлението на банковия надзор.
Като правилен стратегически контекст той определи стъпките за пълното интегриране на БНБ и банковия сектор в европейската финансова инфраструктура чрез включването й във важни институции в еврозоната.
„Резултатът от това институционално развитие са солидният капацитет, ресурси и експертиза за решаване на проблемите не само пред сектора, но и пред икономиката ни“ – обърна внимание гуверньорът на БНБ.
Той припомни, че този капацитет от ресурси и експертиза са били тествани и убедително доказани през последните години. Това станало чрез антикризисната програма, която БНБ приела в самото начало на пандемията от COVID-19 – още през март 2020 г., когато все още се говорело, че става дума за някаква настинка, която ще изчезне през лятото.
„Тогава ние приехме програма за над 8% от БВП, която по мащабите си – по процент от БВП е най-мащабната, приета от национална централна банка“ – подчерта Радев.
Тази мярка помогнала след това гладко да се въведе мораториумът върху кредитите на банките. Радев отбеляза, че за този мораториум АББ е изиграла ключова роля и отлично си е сътрудничила с БНБ.
Радев коментира и че гледайки напред, той вижда нови предизвикателства – на първо място развитието на политическия и икономическия процес в страната, който има няколко важни пресечни точки с в три основни оценки – цените, цените и пак цените.
„Бюджетната процедура, която тече в момента и изходът от нея, ще бъдат много показателни за това как ще бъде решен проблемът с цените“ – прогнозира Димитър Радев.
В присъствието на вицепремиера и на няколко депутати, управителят на БНБ подчерта, че при овладяването на инфлацията не би трябвало да се допускат нови, значителни увеличения на постоянните разходи, ако до тях няма значителни увеличения на постоянните приходи.
Едно подобно развитие ще създаде рискове в две основни направления – първо, опасност от инфлационна спирала и второ – необходимост от корекции в едно не много далечно бъдеще, което ще трябва да стане или по линия на увеличение на данъците, или с орязване на разходите, което е по-малко вероятният сценарий.
Димитър Радев обяви и основните три неща, които очаква да се случат през следващото тримесечие, като се започне от юли. Първо, ще се прекратят нетните покупки на активи от страна на ЕЦБ, второ – ще се постави началото на увеличаването на референтните лихви и трето – ще има ново увеличение на лихвите до края на месец септември. „Така, в края на тримесечието, ще излезем окончателно от територията на отрицателните лихви“ – обяви гуверньорът.
През следващите месеци или поне година основното предизвикателство ще бъде да се постигнат баланси между мерките за овладяване на инфлацията и мерките за предотвратяване на рецесията.
„Къде стоим ние в банковия съюз?“ – постави въпрос Радев и отговори: „На много добра изходна позиция – и като капиталова адевкватност, икато ликвидност, и като рентабилност – и по трите показателя сме над средните за Европейския съюз. И независимо от по-сложната макроикономическа среда, тенденцията на намаляване на лошите кредити продължава.
„Ние влизаме в този нов политически цикъл в добра кондиция – важното е да я поддържаме“ – подчерта Радев и отчете:
„По отношение на банките е изключително важно да се обръща повече внимание на портфейла от начални ценни книжа.
Що се отнася до БНБ ние ще продължим да използваме основно макропотенциалните инструменти, с които разполагаме. Ще правим това, като ясно артикулираме тези мерки и държим на тяхната предвидимост. Ако не се получи много рязка промяна в ситуацията, ще обявяваме тези мерки една година преди тяхното реално въвеждане. Тези мерки, както е ставало въпрос и преди, ще бъдат насочени основно към капитала на банките – на този етап не предвиждаме мерки, свързани с кредитополучателите.“
Димитър Радев отбеляза и че хоризонтът на стратегическите задачи се свива непрекъснато. През следващите месеци основният фокус на БНБ ще бъде върху финализирането на процеса на присъединяване към еврозоната и затова тя е създала добра организация, като навлиза в етап на много интензивна комуникация и на съвместни действия с Европейската централна банка.
„Силно се надявам политическият процес – при цялата му сложност и неопределонст да подкрепи, а не да се превърне в пречка за този процес“ – завърши с надежда управителят на Българската народна банка.
