Доживяхме и това – Дългия да ни покаже златен пръст, който, освен че е среден, се оказа и най-дълъг от всички златни пръсти в досегашните парламенти. Навярно ще се окаже и най-чист – от търговска гледна точка, разбира се – ако се съди по бързината, с която оплоди новообразуваната коалиция от ИТН, ГЕРБ, ДПС и правоприемниците на Волен Сидеров от "Възраждане".
Всички те, активно подкрепяни от Слави и компания, въодушевено започнаха да разграждат управлението на коалицията "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България".
Мнозинството им първо свали председателя на НС Никола Минчев. Другата седмица ще свали и правителството, гласувайки вота на недоверие. А по-нататък явно ще си спретнат един експертен кабинет от типа "Беров", пред който единствената бойна задача ще е да разпредели правилно "големите" милиарди по Националния план (ако изобщо се доберем до тях) и "малките" милиарди по оперативните програми през новия програмен период.
Най-сетне рухна романтичният мит за Дългия и компания, припяващи "Боят настана, тупат сърца ни!" Докато замазваха просълзените очи на наивниците, че щели да изчегъртат задкулисието, те доказаха точно обратното – българското задкулисие продължава да е по-живо от всякога.
Дали оттук нататък Дългия ще подпява сълзливи песньовки от сорта на "Йовано, Йованке" и "Нема такава държава", едва ли ще има някакво значение. Защото мигът, когато златният му пръст лъсна и катурна първата и май последна четворна коалиция, завинаги запуши ушите на поумнелия гласоподавател.
Или поне би трябвало да ги запуши, защото на такова "златно и стърчащо чудо" се крепяха не едно и две управления – Двойната коалиция на Симеон Сакскобургготски, Тройната коалиция на Сергей Станишев, Втория кабинет на ГЕРБ, правителството на Пламен Орешарски, Третото правителство на Бойко Борисов…
Сега, сред златопръстите, се нареди и "Има такъв народ".
Може да са имали различия с останалите си коалиционни партньори, но как така стана, че изведнъж си плюха в устите с ГЕРБ и с ДПС, плеснаха с ръце, па се прегърнаха? И завикаха "Оставка, оставка!" толкоз дружно, че сякаш шест месеца само това са чакали?
Крайно време е народът отново да излезе на улицата, ама да не се прибира за обяд, като дойде време за гласуване. И да помисли по въпроса "Защо да не стартира разграждането на корупционния модел чрез същия коварен прийом, с който задкулисието открай време държи властта под контрол"?
Идеята е достатъчно перверзна, за да не се случи. Може да бъде реализирана в няколко посоки, но засега – поне като тема на размисъл – и една е достатъчна: на следващите избори всички гласуваме за ДПС, които от 1991 г. много обичат да са парламентарен балансьор, но най-мразят да носят отговорност за каквото и да било. Правим ги мандатоносител, пускаме ги по най-високите етажи на властта – да видим какви отговорности могат да поемат и какви са способни да понесат, след което започваме да искаме от тях и да им гледаме сеира.
За да е още по-живописна картинката, трябва да направим втора парламентарна сила "Възраждане", а трета – ВМРО. Ако се случи това, след година и половина-две най-късно ще преживеем втори 10 ноември и… всичко ще си дойде по истинските места. Образно казано – лошите момчета с черните дрехи най-после ще си идат на село, колкото и бели инак да са душите им. Просто филмът, в който зорлем са се напъхали, явно не е лъжица за тяхната уста. Да, страшен е, ама само като кривнеш от сценария…
