Православната църква чества Свети Паисий Хилендарски, често наричан още Отец Паисий – народният будител и духовник, авторът на "История славянобългарска". Идеите му за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на Българското Възраждане.
Свети Паисий Хилендарски е канонизиран за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година и паметта му се отбелязва на 19 юни.
Роден е през 1722 година в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър. Различни краеведски трудове посочват други селища като родно място на Паисий Хилендарски, но тези предположения са малко вероятни. Паисий Хилендарски не получава системно образование. През 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигуумен.
През 1758 г. пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на неговата книга. "История славянобългарска" е завършена през 1762 г. в Зографския манастир. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи своя исторически труд, за да бъде преписван и разпространяван сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 г. на път за Света гора в селището Амбелино (днес "Св. Георги" – квартал на Асеновград).
"Историята" на Паисий Хилендарски е значително повлияна от исторически съчинения като "Деяния церковная и гражданская" на Цезар Бароний и "Книга историография" на Мавро Орбини. За написването ѝ е ползвал още исторически извори от манастирските библиотеки в Атон и Сремски Карловци.
Паисий се стреми да събуди народностното съзнание на българите, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие. Той разказва за дейността на славянските първоапостоли Константин-Кирил Философ и Методий, за политическото и културното процъфтяване на средновековната българска държава и видните ѝ владетели. Създаването на "История славянобългарска" може да се смята за начало на Българското Възраждане. Известни са около 60 преписа на книгата, първият препис е на Софроний Врачански (1765 г.), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 г. под заглавие "Царственик" след съществено редактиране от Христаки Павлович.
Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на Българското Възраждане. Пловдивският университе, Софийската математическа гимназия и други училища в България са наречени на негово име.
С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна Държавна награда "Св. Паисий Хилендарски", която се присъжда на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции.
През 2008 г. в Банско е открит мемориален музей, посветен на Паисий Хилендарски.
