Румен Стефанов е възпитаник на Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД), както се е казвала до 2002 г. днешната Академия на МВР. Над 20 г. е работил в отдел „Анализи“ на вътрешното министерство. Участник е в няколко международни мисии: 1992-1993 г. – Камбоджа, 1996-1997 г. – Босна, 1999 г.-2005 г. – Косово, 2014-2021 г. – наблюдател на ОССЕ в Мариупол, Украйна. Автор е на две книги – „Мисия в Камбоджа“ и „Тероризъм и политика“.
Господин Стефанов, как се отразява войната в Украйна върху България и региона?
– Не мисля, че по отношение на сигурността има сериозна заплаха – нито терористична, нито от друг вид. Икономически обаче България ще бъде ударена много сериозно. Индикациите за такъв икономически колапс са вече налице. Скептичен съм относно договорките за алтернативни доставки на природен газ с Азербайджан и САЩ. Може би има някакви краткосрочни стъпки, по-скоро – някакво зарибяване, но в дългосрочен план нещата едва ли ще останат такива, каквито на нас ни се иска. Поне така предполагам.
Финансовият министър Асен Василев каза, че никога повече няма договаряне с „Газпром“, а работодателите запитаха премиера Кирил Петков откъде ще се снабдяваме с газ след края на юни, но отговор не получиха. Според вас какво ще се случи?
– В политиката има едно правило – „Никога не казвай никога!" Нещата могат да се обърнат и утре да смениш посоката на поведението си на 180 градуса. Както виждате, все още има държави членки на ЕС, които получават газ от Русия.
Тоест – има някаква опция България отново да се разбере с Москва?
– Това вече е съвсем отделен въпрос, чийто отговор ми е много трудно да прогнозирам. Просто ще зависи от много неща, включително и от възможностите на Русия да намери нови потребители на синьото си гориво в други краища на света. Като всеки производител, тя има интерес "стоката" й да се продава, така че в един момент може и да отстъпи от днешните ценови нива. Предполагам, че бъдещите решения на България ще са водени главно от икономически интереси…
Освен от икономически проблеми, от какво може да се опасяваме?
– Предоставянето на ядрени оръжия, каквото изказване направи наскоро полският евродепутат Радослав Сикорски, би било пагубно за всички. Спомняте си последиците от аварията в Чернобил бяха за цяла Европа. Ако тази "оферта" е направена искрено, значи в случая говорим за някакви ментални отклонения. Ако идеята е била само демонстрация на твърда позиция с цел извличане на политически дивиденти, значи си имаме работа с циничен демагог. Самият факт, че вместо да се търси дипломатическо решение на проблема, на Украйна се предоставят оръжия, не говори за рационална политика. Един добър политик, който мисли за бъдещето на държавата, на региона и на Европа, не би наливал масло в огъня, а би се стремял за мирно разрешаване на конфликта.
Вие сте бил в Украйна 7 години като представител на ОССЕ. Какво се е случило там преди 8-10 години? И защо всички "дружно и изведнъж" се оказаха изненадани от руската инвазия в Украйна?
– Според мен Украйна изтърва своя шанс да избегне сегашните събития. В продължение на десетилетия – с икономически отстъпки и привилегии – Русия се стремеше да поддържа добросъседски отношения и по този начин да гарантира собствената си националната сигурност. Груба манипулация е, че Москва никога нямало да позволи на Украйна да влезе в ЕС. Тя обаче категорично нямаше да допусне това "влизане" да бъде обвързано със задължителното членство на Киев в НАТО. Не е прецедент, защото има и други държави членки на ЕС, които не членуват в НАТО. Явно обаче този вариант не се хареса на някого и затова бе приложена друга тактика.
На Майдана голяма част от протестиращите излязоха с искреното желание за борба с корупцията и по-бърз икономически просперитет. Но в хода на протестите ловко и целенасочено на повърхността бяха изкарани националистическите настроения, които – съчетани с въоръжените изстъпления срещу "другите" участници в процесите – подпалиха пожара. После се случиха сблъсъците в Одеса, довели до опожаряването на Профсъюзния дом и смъртта на 48 души, които не бяха съгласни смяната на политическия курс да стане точно по този начин. Едновременно с това започна прокарването на дискриминационни законодателни решения, ограничаващи езиковите и културни права на различните етноси. Мнозина сигурно са забравили, но нашето дипломатическо представителство неведнъж се е намесвало в защита правата на етническите българи в Украйна. А под натиска на западни политици, редица дискриминационни закони бяха отменени.
Има много факти, които говорят, че противопоставянето на украинци и руснаци е подклаждано целенасочено в името на една бъдеща война. Не са малко и данните, че Украйна също се е готвила за въоръжения сблъсък с Русия. За посветените не е било тайна, че този сблъсък ще стане, неизвестните в уравнението са били две – кога и кой пръв ще нападне. За съжаление, огромните геополитически интереси, заложени в тази авантюра, не позволиха на трезвомислещите западноевропейски политици да овладеят процесите. Просто изведнъж някак всички забравиха максимата, че "политиката е изкуство на възможното".
Може ли да очакваме скорошно примирие?
– Русия има претенциите да вземе Донецка и Луганска област, да задържи Крим и сухопътния коридор до полуострова. Дали ще сложи ръка и на Одеса – като опция да се "свърже" и с Приднестровието – да, привлекателно е, но не е ясно дали ще й стигнат силите за такава офанзива. Предполагам, че ще се оформи една нова "демаркационна" линия, която ще мине по границите на сегашните Донецка и Луганска област и зад която – откъм руската страна – ще останат Мариупол, Бердянск, Мелитопол и Херсон. Оттук нататък вариантите са няколко, но ще коментирам само най-вероятния от тях: въоръжената конфронтация от типа "окопна война", започнала през 2014 г., продължава – с много по-ограничен арсенал и многократно по-малко жертви.
А прословутите Мински споразумения?
– Все повече политици и политолози прогнозират подобно развитие на конфликта – оформяне на същия вариант, но за по-големи територии под контрола на Русия. Тоест – прекратяване на Минските споразумения и подписване на нови мирни договори. В други градове на Европа и при нови условия.
Вие имате доста международни мисии зад гърба си. Коя е голямата поука, която си извадихте от задграничните "пътешествия"?
– Когато се води егоистична политика, диктувана само от интересите на определени групировки, чрез която трябва да бъдат постигнати конкретни цели, винаги се стига до политическа криза и военен конфликт. Защо по време на Тито в бивша Югославия нямаше такова етническо разделение и конфронтация, стигаща до етническо прочистване и геноцид? Извинявам се за това, което ще кажа, но лично на мен ми се струва, че понякога е необходимо националистическата и псевдопатриотичната реторика да бъде ограничавана с по-сериозни рестриктивни мерки. Защото, тръгне ли се веднъж по тази наклонена плоскост, спиране няма и резултатите са много печални. Последният пример още дълго ще бъде пред очите ни, защото след Майдана преди осем години враждата между украинци и руснаци бе подклаждана умишлено.
България заплашена ли е от подобно поведение на подобни партии?
– България има нужда от национално отговорна, но не и от националистическа политика. Национално отговорна политика е политиката, която в момента провеждат Виктор Орбан, Александър Вучич и в определена степен – Реджеп Ердоган. На нас тяхното поведение може и да не ни харесва, но те имат други приоритети и си ги гонят. Ето това не могат да проумеят нашите политици – народът не иска на бъде управляван от кукли на конци, управлявани от Вашингтон или Брюксел.
А за Москва какво казвате?
– Същото. Откъдето и да дойдат решенията, ако те не бъдат пречупени през интереса на българския народ, просто не трябва да им обръщаме внимание. Нищо няма да научим от другите държави, докато повтаряме: "Те са големи и могат да си позволят всичко!". Великобритания реши да отстоява собствения си интерес и излезе от Европейския съюз. Полша се противопостави на някои ултимативни искания на Брюксел и в по-голяма част от случаите удържа позицията си. Защо и България да не може да се противопоставя, когато някои европейски решения не са в наш интерес? Политиката по отстояване на националната позиция по отношение на Северна Македония пред натиска на евроинституциите и западните политици е положителна стъпка в правилното направление. Щеше да бъде добре и полезно, ако можехме да го правим и в други области.
Откъде, според вас, продължава да извира това… чуждопоклоничество, да речем?
– Народът ни още не е узрял до степен да разбере какво значи национално отговорна политика, да осъзнае интереса си и да гласува за това. Още не се е появил такъв човек и на политическата сцена. Тези, които са се старали по някакъв начин да отстояват национална политика, често са се превръщали в политически шутове – като Волен Сидеров, например. Повече са играли за собствения си имидж, отколкото за интересите на народа. Ако те бяха приели тактиката на национално отговорна политика във външно политически план, а не против турците и против циганите, нещата биха били по-различни. Сега Костадин Костадинов се стреми да прокарва такава политика, но докъде ще стигне – бъдещето ще покаже.
Не прозират ли чужди интереси зад неговата политика?
– Какво значи чужди интереси? Всяка държава гледа да налага интересите си. Мислите, че Русия, Западна Европа и САЩ нямат тук свои конкретни интереси? Въпросът е да балансираш между тези интереси и да поставиш на първо място не руските, не американските, не западноевропейските, а българските интереси. Ако можем да купуваме по-евтино газ от „Газпром“ – ще купуваме от там. Ако бъдещето ни зависи от развитието на ядрената енергетика – ще строим атомни електроцентрали. Ако добивът на шистов газ е опасен за нашите плодородни поля – ще го забраним и забравим завинаги.
Атомната енергетика също не е безопасна, но да оставим мнението на експертите. Сега сте лектор в проект за възпитание на млади политически лидери на Балканите. Каква е базата, от която един политик не бива да се отстъпва?
– Моралът. Моралът и отговорността – пред себе си, пред гласоподаватели, пред народа си. Никой няма монопол върху истината. Може да не съм прав, но трябва да имам право да кажа това, което мисля. Политиците, особено като влязат във властта, задължително прекъсват диалога, откровеното общуване с хората. Ние нямаме тези традиции. За съжаление Западът също не успя да създаде ново поколение политици. Това са все безлични хора. Ще дам само един пример: каква беше реакцията на Ангела Меркел, когато стана ясно, че американските тайни служби подслушват телефона й? Никаква. Тоест – жалка! Нормално ли е политик от такъв ранг да реагира по такъв начин? Освен ако не е продал душата си на дявола и трябва да си траеш.
А може би демонстрира непукизъм и чиста съвест?
– Дори приятел и партньор да подслушва телефона ти, пак става дума за унижение. И за Оруел в действие!
Разговора води: Весела Веселинова
