Историята около прокурорското синче Васил Михайлов, изявявало се в последните няколко години като дерибейчето на Перник, е доста мътна и смрадлива. И то не толкова, защото става въпрос за син на заместник-окръжен прокурор, а за това ,че разкрива несъстоятелността на цялата система за сигурност в бившия Град на миньорите.
Когато на 17 юни т.г. главният прокурор се срещна с кмета на града, медиите си останаха втренчени в Иван Гешев и не обърнаха внимание на казаното от Станислав Димитров. Срещата се състоя след призива на Димитров полиция да вземе спешни мерки и да опази перничани от изстъпленията на 18-годишния Михайлов. В противен случай лично той ще оглави масовите протести срещу умишленото бездействие на т. нар. органи.
Ето какво каза градоначалникът: "За мен е важно институциите да работят и такива деяния да бъдат пресичани навреме. Толерирането на агресивно поведение по улиците, независимо кой е извършителят, може да доведе до ситуация, която трудно да бъде контролирана.
Без помощ от отвън нямаше да се справим…
Надявам се на честно и бързо правораздаване!"
За разлика от кмета на Перник, Обвинител №1 се задоволи с баналната "закана", че по случая ще бъде извършена проверка. Целта й е да бъде установено дали някой е "чадъросвал" прокурорския син, стопирайки сигналите и разследванията срещу него. Прекрасно, но защо само там?
Снимка за спомен. А след това?
Да припомним: на 16 юни, по искане на Софийската районна прокуратура, Софийският районен съд
остави зад решетките 18-годишния Васил Михайлов
по обвинения за побой – над бившия футболист от “Миньор Перник" Румен Андонов и още един мъж, и за заплаха с убийство на една перничанка.
Случаят предизвика и коментар на вътрешния министър Бойко Рашков, според когото сред жертвите на Васил е имало дори полицай.
Да върнем историята назад във времето. Въпросът е дали тя илюстрира трънската поговорка "от отца и деца" и доколко бащата – местният заместник-окръжен прокурор Бисер Михайлов, има някаква вина за изстъпленията на сина му?
През септември 2010 г. след операция на МВР и ДАНС, проведена под наблюдението на Софийската градска прокуратура, пернишкият обвинител Бисер Михайлов изненадващо е задържан. Срещу него е повдигнато обвинение за лихварство изнудване: бил дал назаем 30 000 лв. срещу месечна лихва от и 3700 лева. Освен това, чрез изнудване и заплахи, Михайлов е принудил своя съгражданка да поеме задължения за 10 000 евро.
Всички тези оперативни "находки" доказаха (макар и индиректно) показанията на серийния убиец Станислав Ангелов – Сиси, че окръжният прокурор на Перник Пламен Найденов и неговия заместник Бисер Михайлов до 2005 г., когато подземния бос Васил Арарски (Райко Кръвта) беше разстрелян,
тримата прекалено често са играли карти.
Обвиненията срещу Бисер Михайлов обаче така и не бяха доказани и през 2013 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) го върна на работа като заместник-окръжен прокурор на Перник.
По-късно през годините името му няколко пъти се "завъртя" в медийното пространство – пак заради някакви нечисти дела – но отново нищо и половина. През 2018 г. един скандал с негово участие стигна дори но Специализираната прокуратура, но… само стигна. Става дума за поредица от сигнали до главния прокурор Сотир Цацаров, подадени от Станислав Владимиров Стоилов.
Първият е от дата 29 октомври 2017 година. В него Стоилов описва проблемите си с две пернишки организирани престъпни групи (ОПГ), произвеждащи и разпространяващи дрога. Като
ръководител и членове на едната ОПГ
той сочи заместник-окръжния прокурор Бисер Михайлов, брат му Васил Михайлов (Доктора), Весо Турчина и Венелин Евтимов Венев – Вистата. За другата престъпна структура знае само, че е ръководена от Росен по прякор Дуко.
Ден по-късно – на 30 октомври 2017 г., Стоилов изпраща втори сигнал с идентично съдържание, но "придружен" с обяснението, че не си внушава, не пие и не употребява наркотични вещества.
Следва трети сигнал, в който авторът отново изцяло описва същата "оперативна картинка", но добавя нови имена – братята Любомир и Димитър Димитрови, известни в подземния свят като Бацилите. Според Стоилов, двамата отговарят за наркоразпространението в Перник, Брезник и селата около тях. Освен това, Стоилов иска да бъде вкаран в програмата за защита на свидетелите, тъй като се страхува за живота си.
По случая е извършена проверка, в хода на която Стоилов потвърждава, че сигналите са изпратени лично от него, но отказва да бъде призоваван официално като свидетел. Признава още, че пие медикаменти по предписание на психиатър и по тази причина бил в замаяно състояние. А лекуващият лекар потвърждава, че Стоилов страда от психотично разстройство, причинено от употреба на канабис и амфетамини с давност от около една година.
Във връзка със сигналите са извършени оперативно-издирвателни мероприятия, но допълнителни лица, разполагащи с конкретна информация за сформирани организирани престъпни групи, не били установени. В резултат на всичко това,
спецпрокуратурата прекратява преписката.
Секват и шумотевиците около името на заместник-окръжния прокурор Бисер Михайлов. До онзи ден, когато мястото му в националното публично пространство бе заето от отрочето му Васил.
Що се отнася до неяснотата около твърдението, че сред жертвите на прокурорския син-побойник е имало и полицейски служител, надяваме се Бойко Рашков да разпръсне тази плътна информационна пелена. Вярно, съвсем скоро той може и да не е вътрешен министър, но ако законът за новата антикорупционна агенция влезе в сила в сегашния му вид, като неин шеф той ще може да разследва и в чия крепка десница е и чадъра над прокурорската фамилия.
Да направим проста сметка.
Днес побойникът Васил е на 18 години и едва ли е пердашил полицай още като непълнолетен. Макар че е напълно възможно – на униформения му е заповядано да стои мирно, а на детето му е разрешено да прави с него каквото му хрумне и с каквато си сила иска.
За времето, през което биячът расте и възмъжава, през директорския кабинет на ОДМВР-Перник минават общо трима началници, двама от които е назначил лично Бойко Рашков – като служебен и като редовен вътрешен министър.
Странното в случая е, че от известно време насам прокурорското синче Васко е качвал в социалните мрежи "репортажи" за почти всички свои тротоарни подвизи, но на нито едно длъжностно лице не му е хрумнало да се самосезира и да въдвори пернишкия бабаит където му е мястото.
Странно ли?
