В дейността си тази година българското правителство постави акцент върху това да гарантира газовите доставки чрез алтернативни варианти за трасета и доставчици, както и да насърчи ефективното завършване на важни инфраструктурни проекти в страната и региона – газовата връзка Гърция-България, изграждането на терминала за втечнен газ край Александруполис, разширението на газовото хранилище в Чирен и други. Това каза заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова пред участниците в панела "Отвъд волатилността: геополитическо напрежение и енергиен преход" на третия Софийски икономически форум. Паралелно продължават и политиките за климатична неутралност и декарбонизация на икономиката.
Волатилността на цените в енергетиката ще се запази до началото на 2023 г., прогнозира заместник-министър Петрова. Тези прогнози са също предизвикателство пред правителството, което мобилизира немалко ресурси в подкрепа на бита и индустрията за справяне с високите цени. В момента се работи по намирането на ефективните решения в дългосрочен и средносрочен план с фокус в подкрепа за уязвимите потребители, бита и индустрията – особено енергоинтензивната.
България продължава да работи по реализацията на дългосрочната цел за постигане на климатична неутралност на ниво ЕС до 2050 г., както и за прехода към нисковъглеродна икономика. Що се отнася до декарбонизацията, в Плана за възстановяване и устойчивост има ясна визия в краткосрочна перспектива. Ангажиментите са да се намали въглеродният отпечатък на електроенергетиката с 40 на сто до 2026 г., както и за повишаване на дела на ВЕИ и енергийната ефективност. На дневен ред е поставено разработването на модел за либерализация на пазара и в тази посока се очаква да са факт законодателни инициативи до края на годината, отбеляза заместник-министър Ива Петрова.
