Хубавото време ни подканя да тръгнем на път и да избягаме от големия град. А пътищата могат да ни отведат до природни забележителности или архитектурни бисери останали от многото народи и епохи, които са живели по нашите земи. Едно такова място е и
тракийският царски град Кабиле.
В наши дни територията, на която е бил разположен той и по-късните селища край него са превърнати в археологически резерват, разположен на 10 км от град Ямбол.
Селището е възникнало в края на II хил. пр. Хр. и е било разположено по югоизточния склон на възвишение, завършващо със скално-изсечен акропол-светилище. То се намира в източната част на „Зайчи връх”, който е единственото възвишение в околността, край завоя на река Тонзос /днешната река Тунджа/. В акропола на древния град се е влизало от юг през изсечена в скалите порта. Върху една от скалите е изсечено изображение-релеф на Великата майка на боговете Кибела. Като се има предвид, че това е фригийското наименование на богинята, според проф. Велизар Великов, може да се предположи че Кабиле е наименованието на същата богиня в неговoто древнотракийско произношение.
Местоположението на Кабиле като възлов пункт на пресичане на важни пътища е предопределяло съдбата му през вековете. Оттук е минавал пътят от Айнос /днешен Енез/ при устието на Марица към Хемус /Стара планина/ и долното течение на река Дунав, както и диагоналният път (Via Diagonalis) от Бизантион през Сердика /София/ – Найсос /Ниш/ към средното течение на река Дунав. С това си стратегическо местоположение древното селище Кабиле постепенно прераства в град, който се обособява във важен политически, икономически и религиозен център на Одриското царство и Римската империя.
Днешният Национален археологически резерват "Кабиле" обхваща площ от близо 650 декара и е част е от Стоте национални туристически обекта.
Историческите извори свързват Кабиле с колонизаторската дейност на македонския владетел Филип ІІ във връзка с походите му в Тракия 342 – 341 г. пр. Хр. Известният надпис от Севтополис го представя като град, устроен според елинските градоустройствени правила и традиции.
В края на IV – началото на III в. пр. Хр. Кабиле е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток.
През III – II в. пр. Хр. градът е голям икономически и търговски център. Осъществява активни търговски връзки с целия егейски свят, не само като традиционен консумативен център на вносна продукция, но и като равностоен участник в търговския обмен и е единствен във Вътрешна Тракия със собствено монетосечене. Началото му се отнася около 279 г. пр. Хр. при цар Спарток.
Кабиле е превзет от римляните начело с Марк Лукул в 72 г. пр. Хр., а от началото на II в. се превръща в най-важния военен лагер в провинция Тракия.
С приемането на християнството за официална религия през 313 г., Кабиле е един от водещите епископски центрове. Следващите столетия, белязани с варварски нашествия и драматични събития, слагат края на организирания градски живот в Кабиле. В края на VI в. сл. Хр. градът е окончателно разрушен от аварите. През XI – XIV в. сл. Хр. върху разрушения античен град съществува малко средновековно селище.
Липсата на съвременно селище, построено върху античния град, го прави изключително благодатен за проучване и експониране.
От 1927 г. територията, на която е бил разположен Кабиле, е обявена за народна старина. От 1969 г. е паметник на културата от национално значение и национален археологически резерват, а от 1979 г. е – природозащитено място.
Откритата керамика от X-VI век пр. Хр. доказва, че селището вече е съществувало през ранната Желязна епоха, но най-старият културен пласт, макар и оскъден е от Бронзовата епоха. През V – IV век пр. Хр. Кабиле поддържа активни търговски връзки с почти всички градски центрове в Егейския свят.
Първите археологически проучвания на територията на Кабиле са осъществени през 1912 г. от проф. Богдан Филов. Началото на системните археологически разкопки в резервата се е поставено през 1972 година.
Надписът от Севтополис
Една от най-важните археологически находки от Севтополис /град, основан от тракийския цар Севт III, както и столица на Одриското царство от 320 г. пр. Хр./ е т.нар. „голям надпис“. Открит през октомври 1953 година в двореца-цитадела той дава важни данни за устройството на древния град Кабиле. Надписът, издялан на старогръцки в 37 реда върху мраморна плоча с фронтон.
Надписът съдържа както ценни исторически сведения, така и данни за тълкуването на архитектурата на Севтополис. Той е и свидетелство за устройството на древния град Кабиле. Противно на Демостен, който нарича Кабиле – „окаяно свърталище“, надписът го представя като добре устроен град – с градски олтар на Аполон и с фосфорион – храм на Артемида-Хеката. Надписът е и най-ранният епиграфски паметник от вътрешността на Тракия, в който се упоменава почитането на Дионис и Великите Самотракийски богове в Тракия.
В археологическия резерват могат да се видят останките на доста сгради, както и останки от крепостните стени и източната и западната порти на града. Разкрити са централният площад /агората/, обществени сгради, римски казарми, обществена римска баня. Разкрита е централната епископска базилика, в която е открита цветна мозайка, която може да бъде видяна в изградения музей с експонати – находки от района.
Разкопките в района на резервата и около него продължават всяко лято от български и международни екипи от археолози.
