Петровден е празникът, посветен на християнските първовърховни апостоли Свети Петър и Свети Павел. Чества се на 29 юни – както в Православната, така и в Римокатолическата църква. В традиционния български бит това е един от най-почитаните празници през летния период.
Светите равноапостоли Петър и Павел са наречени още стълбове на православната вяра. Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли, за народа това е Петровден, а следващия ден – 30 юни, по църковному – Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.
Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Според вярванията, на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи.
Две седмици преди празника църквата е определила да се пости. В този период не се ядат блажни ястия. Едва след края на светата литургия в памет на апостолите, когато свещеникът причестява богомолците, се слага край на Петровия пост.
Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.
Свети апостол Павел е един от най-важните апостоли на християнството, изиграл решаваща роля в неговото разпространение извън еврейската общност. Свети Павел извършва мисионерски пътувания и създава многобройни християнски общини на териториите на Мала Азия и Балканския полуостров около средата на първи век от Христа.
Днес е и Ден на занаятите. Чества се от българските занаятчии на Петровден.
Имен ден празнуват всички, които носят имена: Павел (означава малък), Павлин, Павлина, Павлета, Пейо, Пенка, Пенчо, Петрана, Петранка, Петър (означава – камък, скала), Петьо, Пепа, Петя, Пецо, Преслав, Преслава, Полина, Апостол (означава – пратеник), Камен, Кремена и производните на тях имена.
