След общата база данни за проследяване на мигранти, през седмицата научихме, че държавите членки на Европейския съюз въвеждат нова входна такса за граждани от трети страни. Тя ще е в размер на 7 евро, а мярката влиза в сила от май 2023 година.
Дотогава Европейската комисия ще въведе електронна система, наречена Европейска система за информация и разрешение за пътуване, като целта е блокът да укрепи своите граници. Схемата ще е много подобна на тази, която работи в момента в Съединените щати. Разрешението за пътуване ще е необходимо за влизане във всяка държава от Шенгенското пространство, което означава, че от догодина всички посетители, които не се нуждаят от виза за влизане в Европа, трябва да се регистрират във въпросната система. Таксата ще се плаща чрез онлайн заявление, което пътуващите ще трябва да попълнят преди тръгване.
Гражданите на повече от 50 неевропейски държави са освободени от кандидатстване за виза за посещение в Шенгенското пространство за срок до 90 дни. Към отбора на шенгенските държави са включени и България, Хърватия, Кипър и Румъния, защото сме в процес на присъединяване.
Според официалната информация, целта на този проект е "да бъдат идентифицирани всички възможни заплахи или рискове, свързани с посетителите, пътуващи до някоя от страните от Шенгенското пространство“. Уточнени са и видовете пътувания, попадащи "под ударите" на новата система – туризъм, бизнес, работа и дългосрочно обучение.
Cпopeд пpaвилoтo зa престой до 90 дни, бpитaнцитe, aмepиĸaнцитe, aвcтpaлийцитe и дpyги гpaждaни нa cтpaни извън Eвpoпa щe имaт пpaвo дa пpeĸapaт дo 90 дни нa вceĸи 180 дни в cтpaнитe oт Шeнгeнcĸoтo пpocтpaнcтвo.
Най-голямата полза от общата система е, че ще се координира с основните бази данни за сигурност на Европол и Интерпол. Затова очакванията на Комисията са, че борбата срещу тероризма и организираната престъпност ще бъде подобрена значително. Друг е въпросът на колко от издирваните престъпници ще им хрумне да кандидатстват за влизане в Европа чрез системата и с истинските си самоличности…
Второто важно предимство е, че нелегалната миграция към Европа ще намалее значително заради създадените "нови трудности и препятствия". Поне такива са очакванията на Брюксел, макар и тук да не е много ясно как една електронна система ще пресече маршрутите на трафикантите, минаващи през върхове и низини, през гори и морета, през планини и полета…
Малко по-рано, на 22 юни, Брюксел прие няколко важни текста по пакта за убежището – за базата данни Евродак и за скрининга.
Базата данни е създадена, за да помогне на държавите членки да подобрят проследяването на кандидатите за убежище и незаконните мигранти в рамките на блока. Тя съдържа пръстовите отпечатъци на незаконните мигранти и кандидатите за убежище, регистрирани в страните от ЕС и асоциираните държави. Освен това е включена и специална категория за установяване на самоличността на лицата, свалени на сушата след операции за издирване и спасяване по море. Целта е незаконните мигранти по-лесно и бързо да бъдат връщани по родните им места.
Скринингът по външните граници ще се прилага за всички, които не отговарят на условията за влизане, включително за хора, кандидатстващи за международна закрила. Регламентът ще се прилага и за задържаните във вътрешността на ЕС, които са "заобиколили" контрола по външните граници.
Критиките към Брюксел са, че новото законодателство за миграцията буксува, най-вече заради страни като Унгария и Полша. Въпреки че сега ситуацията е променена, след като Полша прие над един милион украински бежанци.
Новите опасения са, че бруталното поскъпване на храните и горивата в световен мащаб ще предизвика продоволствена криза в по-бедните страни от Африка и Азия, а това ще отприщи силни мигрантски вълни към Стария континент.
Все още са пресни спомените от голямата криза през 2015 г., когато над 1.5 млн. души пристигнаха нелегално на Стария континент, искайки закрила от войни, климатични промени, бедност, преследване и… просто по-добър живот. Тази криза доведе до срив на тогавашните правила за приемане на чужденци и предизвика разрив между държавите членки. Така се роди идеята за цялостен ремонт на политиката за миграция и убежище, но досега особен напредък не се забелязва.
Междувременно, Шенгенското пространство също е в "ремонт". През февруари държавите членки на ЕС се договориха за реформа на Шенген с оглед новите предизвикателства. Заплахите за националната сигурност, непресъхващите миграционни потоци, пандемията и войната в Украйна реанимираха идеята за затягане на граничния контрол в Шенгенското пространство и умножиха критиките за досегашното му функциониране. Стигна се дотам, че в публичното пространство се завъртя идеята дали изобщо има смисъл от това "най-сериозно постижение в интеграцията на Европа след Втората световна война".
На този фон, някак незабелязана остана новината, че Франция ще предложи влизането на Хърватия в Шенген да стане по-рано, а не чак през 2024 година. Ако това се случи, Загреб ще прескочи още веднъж Румъния и България (първият път беше на 1 януари т.г., когато Хърватия влезе в еврозоната), които се борят за това от приемането имм в ЕС през 2007 година.
Трябва да е ясно, че за страните от Шенген, които си имат достатъчно собствени проблеми, свързани със сигурността, не горят от нетърпение да приемат балкански държави, защото това означава задълбочаване на ангажимента към зона на чести конфликти. Освен това, войната в Украйна дебело подчерта липсата на
активно мироопазващо сътрудничество между държавите в региона,
силното руско влияние и отбранителни способности, граничещи с абсолютната нула.
Премиерът в оставка Кирил Петков коментира през февруари, че България ще трябва тепърва да изгради доверие у европейските си партньори, за да влезе в Шенгенското пространство. Според него страната ни номинално е изпълнила изискванията за присъединяване, но въпросът е да ги спазва ефективно, т.е. контрабандата реално трябва да бъде спряна, а контролът по границата ни – затегнат да крайна степен.
