Брутният външен дълг на България в края на април е на стойност 41.49 млрд. евро (55.3% от от прогнозния брутен вътрешен продукт – БВП ). Тази сума е с 2.30
млрд. евро повече в сравнение с края на април миналата година.
В края на четвъртия месец краткосрочните задължения са 7.30 млрд. евро (17.6% от брутния дълг, и 9.7% от БВП) и се увеличават с 1.08 млрд. евро на годишна база.
Дългосрочните задължения пък са в размер на 34.19 млрд. евро, което представлява 82.4% от брутния дълг и 45.5% от БВП. Те се увеличават
с 1.23 млрд. евро (3.7%) спрямо края на април 2021-а.
Общо 25.37 млрд. евро (61.1%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
От БНБ съобщават още, че намалява обемът на брутните външни задължения деноминирани в евро до 80.7%, година по-рано те са били 84.5 процента.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на април е 7.35 млрд. евро (9.8% от БВП). На годишна база той намалява с 516.1 млн. евро (6.6%).
Външните задължения на Централната банка са в размер на 2.05 млрд. евро (2.7% от БВП). Числата показват, че те се повишават с 1.23 млрд. евро (149.2%) спрямо края на април миналата година.
Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ /банки и фондове на паричния пазар/ са 5.15 млрд. евро (6.9% от БВП). При тях също се наблюдава увеличение – със 751.4 млн. евро (17.1%) спрямо края на април 2021-а.
Външните задължения на „Други сектори“ са на стойност 12.77 млрд. евро, което представлява 17% от БВП на страната. Тези суми нарастват с 442.9 млн. евро (3.6%) спрямо същия месец на миналата година.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.17 млрд. евро (18.9% от БВП) в края на четвъртия месец, което е с 397 млн. евро (2.9%) повече на годишна база. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 34.2% към края на април при 35.2% година по-рано.
