Инфлационното настъпление в блока на еврото не отслабва и дори надхвърля очакванията на икономистите, засилвайки призивите за по-агресивни лихвени увеличения от Европейската централна банка.
Напомпвани за пореден месец от растящите разходи за храна и енергия, потребителските цени са скочили с 8.6% годишно през юни след 8.1% ръст през май. Икономисти на агенция "Блумбърг" очакваха увеличението да е с 8.5 процента.
Данните отразяват ескалиращото опразване на бюджетите на домакинствата и на фирмите на територията на блока на еврото, като Франция, Италия и Испания съобщиха през седмицата за нови рекордни увеличения на разходите. Единствено европейският икономически мотор Германия отчете спад благодарение на редукциите на данъците върху горивата и на цените на градския транспорт, които са временни. В Балтийския регион ценовият ръст е надхвърлил 20% през юни.
Правителствата на държавите от еврозоната вкараха милиарди евро в подкрепа на индивидуалните потребители и на бизнеса, но възможностите им да помогнат са ограничени след изхарчените огромни суми по време на пандемията. С растящата издръжка на живота се борят и домакинствата и фирмите: продажбите на производители на автомобили като "Фолксваген" потъват от месеци.
На крачка от първото лихвено повишение от 2011-а насам, ЕЦБ среща сериозни критики, че е допуснала инфлацията да надхвърли многократно целевите 2% годишно, докато основните й задгранични партньори като Федералният резерв и "Бенк ъф Инглънд" вече са качили лихвите поне до 0.75 процента. Европейските централни банкери обвиняват за проблемите на Стария континент щурма на енергийните разходи след свалянето на пандемичните карантини, който се превърна в лавина когато Русия нахлу в Украйна. И макар че този безкраен ценови подем се разширява, базовият ценови индекс, от който са изключени енергията и храните, се е понижил леко до 3.7% годишно през юни.
В очакване на по-нататъшно увеличение на цените, ЕЦБ планира да повиши лихвата по депозитите с 25 базови пункта през юли, като шефът на Белгийската централна банка Пиер Вунш определи тази мярка като "свършена работа", въпреки че колегите му от Управителния съвет от Латвия и Литва настоявт за по-твърди действия.
Следващото съвещание на ЕЦБ е през септември и с данни, подобни на тези от 1 юли на него със сигурност ще последва нов лихвен ръст от половин процент, предвиден в случай че инфлацията не отслаби натиска си. Така депозитната лихва, която в момента е минус 0.5%, ще се върне над нулата за първи път от осем години насам.
