Единната европейска валута потъна до най-ниската си за последните две десетилетия котировка към зелените пари на 5 юли след като скокът на газовите котировки възроди опасенията за икономиката на еврозоната, особено след като последните данни показаха чувствително забавяне на ръста на бизнеса. Новината, че работниците на норвежките офшорни платформи започват стачка, която ще редуцира добива на природен газ и суров петрол, нагнети допълнителни страхове от недостиг на енергия на Стария континент.
Еврото падна с 1.3% към щатската валута – до 1.0281 щ. долара – най-слабата пазарна оценка от декември 2002-а. Не по-малко впечатляващ бе сривът към швейцарските пари от 0.9% – до 0.9925 франка за едно евро – най-малко от 2015-а. Японската йена се търгува в близост до най-ниските си от 24 години насам котировки към зелените пари от почти 136 йени за един долар.
Доларовият индекс, който следи движението на американската валута към основните й пазарни конкуренти, скочи с 1.1% – до 106.24 пункта – най-високата за последните 20 години стойност на паричната единица, която инвеститорите купуват по време на екстремна икономическа несигурност.
По оценка на валутни анализатори, всичко тръгва от "Северен поток", който ще бъде изключен за планова поддръжка на 11 юли и вероятно няма да бъде пуснат отново заради намерението на Москва да използва синьото гориво като оръжие. Което наистина подбива тежко конкурентната мощ на германската промишлена машина. Германия има по-силно развит производствен сектор и той е застрашен от сривове в продоволствените вериги и режим на енергията – все фактори, ограничаващи конкуренцията и износа.
Последните публикувани на 5 юли данни показват, че ръстът на бизнеса на територията на еврозоната се е забавил за пореден месец през юни, а изпреварващите индикатори предполагат, че регионът може да изпадне в рецесия през това тримесечие заради поскъпването на живота, принуждаващо потребителите да ограничават разходите.
Мрачното настроение не успя да разсее дори оптимизмът от евентуално намаляване на търговското напрежение между САЩ и Китай. Според световните медии, американският президент Джо Байдън обмислял да намали митата на внасяните китайски стоки. Журналистите съобщават също, че китайският вицепремиер Лю Хъ е разговарял с щатския финансов министър Джанет Йелън. Оптимизмът подкрепя и новината, че активността в сектора на услугите на Китай е нараснала най-бързо от почти година насам.
По-наситени с данни ще са следващите три дни когато Федералният резерв и Европейската централна банка ще публикуват резюметата от последните съвещания на паричните си стратези, а на 8 юли ще излязат данните за заетостта в САЩ.
Според пазарни анализатори на "Джей Пи Моргън", пазарните движения се определят от риска от рецесия. Инфлацията е водеща тема от миналата година, но от началото на юни потребителите са променили съществено поведението си и доверието им в икономическата перспектива е спаднало значително през второто тримесечие. Което дефакто предизвиква и движенията във валутните кросове.
Централната банка на Австралия направи второ поредно увеличение на лихвените проценти с 50 базови пункта, но не успя да спре поевтиняването на австралийския долар, който загуби 1.1% и се разменя за 0.6784 щ. долара. От началото на годината австралийските пари са се обезценили със 7% към щатските.
Инфлацията в Южна Корея се ускори до най-високите си темпове от азиатската финансова криза в края на миналия век и подкрепи очакванията, че централната банка на страната може да повиши базовата лихва с 50 точки през идната седмица.
Доходността на държавните облигации на страните от еврозоната загуби между два и девет базови пункта заради несигурността за бъдещата посока на затягане на паричната политика от ЕЦБ. Както и в резултат на опасенията на инвеститорите за икономическата перспектива на блока, потърсили сигурност в държавния дълг.
Източна Европа също "усеща жегата", защото е сред най-зависимия от вноса на руски природен газ регион. Основният валутен индекс за развиващите се пазари на MSCI потъна до най-ниската си котировка от ноември 2020-а, а свързаните с еврото валути – унгарски форинт, полска злота и румънска лея загубиха между 1.6% и 2.3% от пазарните си оценки към щатския долар.
Златото за незабавна доставка поевтиня до 1802.60 щ. долара за тройунция, а Bitcoin заличи 2.5% – до 19,706 щ. долара.
