Брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС ще се увеличи с 2,7 на сто през 2022 година и с 1,5 на сто през 2023 година, пише в летните прогнози на ЕК, цитирани от световните агенции. В еврозоната икономиката ще нарасне с 2,6 на сто през тази година, след което ще забави темп до 1,4 на сто догодина. Оценката за валутния съюз е понижена спрямо очакваните досега 2,7 на сто и 2,3 на сто.
Руската агресия в Украйна е продължила да влияе отрицателно на икономиката на ЕС, което проправя пътя за по-нисък растеж и по-висока инфлация спрямо пролетните прогнози, се посочва в доклада.
През 2022 година средногодишната инфлация ще удари исторически максимум от 8,3 на сто в ЕС и 7,6 на сто в еврозоната, преди да отслабне съответно до 4,6 на сто и 4 на сто през 2023 година. Предишните прогнози за еврозоната бяха за 6,1 на сто през тази година и 2,7 на сто през идната, допълва Франс прес.
Много от отрицателните рискове, съпътстващи пролетните прогнози, са се материализирали, според доклада на ЕК. Руската инвазия в Украйна е оказала допълнителен натиск върху цените на енергоносителите и хранителните стоки. Това е подхранило глобалния инфлационен натиск, подривайки покупателна способност на домакинствата и е довело до по-бързо от предвиденото затягане на паричната политика на ЕЦБ, за да се овладее инфлацията. Продължаващото забавяне на растежа в САЩ се прибавя към отрицателното икономическо влияние от строгите мерки срещу КОВИД-19, наложени в Китай.
ЕК очаква икономиката на блока да продължи растежа си, но със значително по-слаб темп от предвидения през пролетта.
Брюксел прогнозира, че ситуацията може да се влоши в случай на прекъсване на доставките на руски газ, тъй като Европа продължава да е силно зависима от руските въглеводороди.
ЕК очаква пикът на инфлацията в еврозоната да бъде достигнат през третото тримесечие с прогнозен годишен темп от 8,4 на сто, който постепенно да се понижи под границата от 3 на сто в края на 2023 година.
Повишението на потребителските цени през юни отбеляза нов рекорд от 8,6 на сто на годишна основа.
