Първият финансов министър на САЩ Александър Хамилтън е убит в дуел. Причината за това са политическите страсти преди президентските избори в САЩ през 1804 година. Тогава той отново се противопоставя на кандидатурата на личния си враг Бър. След размяната на три сприхави писма и въпреки опита на приятели да предотвратят конфронтацията, е определен дуел за 11 юли 1804 г. на скалиста площадка на западния бряг на река Хъдсън в Уийхокен, Ню Джърси, обичайно място за дуели. Точно тук три години преди това е убит най-големият син на Хамилтън – Филип.
Кулминацията на тяхната вражда е този дуел, в който Хамилтън е смъртоносно ранен и умира на следващия ден. Той е погребан в гробището на църквата Тринити в Манхатън.
Александър Хамилтън е един от основателите на САЩ, офицер, икономист, политически философ. Той е сред първите юристи-специалисти по конституционно право и първи министър на финансите на Съединените щати.
Наричан е „човекът, който има най-голяма заслуга за проектирането правителството на Съединените щати“. Като министър на финансите, Хамилтън е основен автор на икономическата политика на администрацията на Джордж Вашингтон. Той е основател и лидер на Федералистката партия, която се противопоставя на Демократическата-републиканска партия, водена от Томас Джеферсън и Джеймс Медисън.
Роден и отгледан на карибски острови, Хамилтън учи в Кралския колеж (днес Колумбийски университет) в Ню Йорк. Участва в Американската война за независимост като капитан на артилерийска рота от опълчението. По-късно става старши адютант и доверено лице на американския главнокомандващ – генерал Джордж Вашингтон. Избран е за делегат на Континенталния конгрес, но се оттегля, за да работи като адвокат и да основе Банката на Ню Йорк. Хамилтън е един от нюйоркските делегати на Филаделфийския конвент, който приема Конституцията през 1787 г. и е единственият нюйоркчанин, който я подписва. В подкрепа на новата конституция, Хамилтън участва в написването на есетата от сборника "Федералистът", който продължава да бъде важен източник за конституционно тълкуване.
Назначен е за министър на финансите в новото правителство на Джордж Вашингтон и заема поста от 1789 до 1795 година. Като министър на финансите оказва голямо влияние върху политиката на правителството. Като почитател на британската политическа система, Хамилтън е националист, който поставя ударението на силно централизирано правителство. Той успява да прокара тълкуване на Конституцията, според което става възможно финансирането на националния дълг като щатските дългове се консолидират с националния и се създаде национална банка, наречена Първа банка на САЩ. Тези действия са финансирани най-вече от вносните мита и от нов акцизен данък върху уискито.
Продължава да играе активна роля в политическия живот и след оставката си през 1795 година, завръщайки се към практикуването на право в Ню Йорк. Особено активен е по време на президентските кампании от 1796 и 1800 г., но не успява да наложи предпочитаните от него кандидати. Има силно влияние върху администрацията на президента Адамс (1797-1801 г.).
Членът на американската конституция, изискваща кандидатите за президент да бъдат „естествено-родени граждани“, е отменен за хора като Хамилтън, които са родени другаде, но са били граждани на САЩ по време на приемането на Конституцията. Самият той така и не се възползва от възможността да се кандидатира за президент. В периода на войната по море с Франция („квази-войната“) е на практика начело на армията, защото рангът му е втори след главнокомандващия Вашингтон, като последният не напуска имението си. На изборите през 1800 г. Хамилтън се противопоставя на кандидатурата на Адамс и това обуславя неуспеха му, а когато Джеферсън и Бър получават равен брой гласове в електоралната колегия, Хамилтън спомага за поражението на личния си враг Бър и за избирането на Джеферсън за президент. С приближаването на следващите избори през 1804 г. Хамилтън отново се противопоставя на кандидатурата на Бър.
Министър на финансите
Първият президент Джордж Вашингтон назначава Александър Хамилтън за първи министър на финансите на САЩ на 11 септември 1789 г. и той заема поста до 31 януари 1795-а. В този период се поставят основите на федералното правителство. Форест МакДугал твърди, че Хамилтън е възприемал поста си като най-важен, почти като на министър-председател (в кабинета има още 4 министри). Президентът Вашингтон иска съвети и помощ от Хамилтън и по въпроси извън сферата на министерството на финансите.
Като министър на финансите Хамилтън е основна движеща сила на икономическата политика на правителството. Той инициира основаването на първата банка на Съединените щати (1791 г.), на Катерната приходна служба (1790 г.), на Монетния двор на САЩ (1792 г.) и на стройна система за събиране на приходи от данъци, мита и акцизи. За пет години работа Хамилтън заменя хаотичната финансова система от конфедерационната ера с модерен апарат, който дава на новото правителство финансова стабилност и дава на инвеститорите достатъчно доверие да инвестират в правителствените облигации. По същото време е основана Нюйоркската фондова борса.
След приемането на Конституцията, САЩ са изправени пред решаване на проблема с изплащането на дълговете, натрупани през войната. В своя „Първи доклад за публичния кредит“ Хамилтън предлага федералното правителство да поеме дълговете на отделните щати, което би дало много повече власт на правителството. Това му предложение среща сериозна съпротива, най-вече от страна на държавния секретар Томас Джеферсън и конгресмена Джеймс Мадисън, които контрират, че това не е предвидено в Конституцията. С посредничеството на президента е постигнат компромис, според който Хамилтън подкрепя преместването на столицата на река Потомак в замяна на подкрепата на неговото предложение от Джеферсън и Мадисън. Докладът е приет от Камарата на представителите на 26 юли 1790 година. В следващи доклади („Втори доклад за публичния кредит: Доклад за националната банка“ и „Доклад за основаването на монетен двор“) се поставят основите на тези финансови институции. Друга правителствена служба, основана от Хамилтън, е военизираната Катерна приходна служба (на английски: Revenue Cutter Service) с митнически функции. По-късно тя е обединена с други правителствени подразделения в Бреговата охрана на САЩ, чиито плавателни съдове все още се наричат „катери“.
Източници на приходи
Основният източник на финансиране според Хамилтън е облагането на вносните стоки с мита и на уискито с акциз. Последното предизвиква силна съпротива от страна на фермерите, чиято кулминация е Бунтът за уискито през 1794 година. В Западна Пенсилвания и Западна Виржиния уискито е основен продукт на местната икономика и за експорт. В отговор на бунта, вярвайки, че съблюдаването на законите е жизненоважно за установяването на федерална власт, на място пристигат Вашингтон, Хамилтън, генерал Хенри Лий и федерални войници, повече на брой отколкото са били събирани на едно място по време на цялата Война за независимост. Бунтовниците са стъписани от силата, изпратена срещу тях и бунтът приключва без кръвопролитие.
Хамилтън във филателията
Малцина, с изключение на американските президенти, са били почитани повече от веднъж на американски пощенски марки и Александър Хамилтън е един от тях. Първата пощенска марка в негова чест е издадена от американските пощи през 1870 година. Портретите на изданията от 1870 и 1888-а са със същата гравираща матрица, моделирана по бюст на Хамилтън от италианския скулптор Джузепе Черачи. Тази от 1870 г. за Хамилтън е първата марка в чест на министър на финансите. Трицентовото червено мемориално издание е пуснато за 200-годишнината от рождението на Хамилтън през 1957-а. При близко проучване на изданието може да се различи точното гравирано подобие на сградата на Федералната зала в Ню Йорк.
