Брюксел възнамерява да каже на страните членки на Европейския съюз да орежат "незабавно" потреблението на природен газ, защото, ако не се увеличи количеството на резервите, рискуват да останат на студено през зимата след като Русия оряза доставките. През идната седмица Европейската комисия ще подаде на държавите от общността целеви равнища за доброволни газови редукции, пишело в проектодокумент, който са видели репортери на "Файненшъл таймс". Съществуват подозрения, че тези доброволни ограничения могат да се превърнат в задължителни при дълбоки нарушения на предлагането на синьо гориво.
ЕК се задейства след предупреждението на Международната агенция по енергетика (МАЕ) в началото на седмицата, че усилията за диверсифициране на газовите доставки извън Русия вече не са достатъчни и че Европа ще влезе в режим на ограничено енергопотребление, ако консумацията не се снижи незабавно, за да даде възможност да се попълнят хранилищата за горивото.
Председателят на ЕК – Урсула фон дер Лайен – подписа на 18 юли сделка за снабдяване със синьо гориво от Азербайджан, която ще увеличи с 48% доставките за ЕС през тази година и ще ги удвои до 2025-а. Азерският внос обаче е малка частица от потреблението на общността. Освен Баку, Брюксел ухажва и други едри газови производители като Катар, САЩ, Израел и Нигерия. Италия пък задълбочава газовите връзки с Алжир: националният енергиен гигант "ЕНИ" и френските "Тотал Енерджис" и "Оксидентал" подписват на 19 юли договор с алжирската държавна компания "Сонатрак" за нов газов проект за 4 млрд. щ. долара, от който могат да дойдат нови количества гориво. Въпреки това, МАЕ твърди, че усилията за увеличение на доставките синьо гориво не са достатъчни и ЕС трябва да въведе по-стриктни мерки, включително да ограничи ползването на климатици и на аукционите за газ за промишлеността.
Европа е внесла общо 155 млрд. куб м природен газ от Русия през 2021-а, а общото й потребление е близко до 400 млрд. куб м в нормална година. В реч в Баку Фон дер Лайен обяви Азербайджан за "жизнено важен енергиен партньор". Плановете са вносът на азерско синьо гориво да нарасне до 12 млрд. куб м през тази година срещу 8.1 млрд. през 2021-а и да достигне "поне" 20 млрд. куб м до 2027-а. Газът може да стига до Европа по газопровода през Южния газов коридор – съвместен проект между Брюксел и Баку, пуснат през 2018-а за доставки основно от газовите полета на Каспийско море.
Цялостно спиране на потоците руски природен газ за ЕС може да ореже БВП на общността с 1.5% при най-песимистичния сценарий на студена зима и неуспех на превантивните мерки на региона за пестене на енергия, показват новите оценки на блока. В проекто-документ на ЕК, чието съдържание са прочели журналисти на агенция "Блумбърг", при средно ниски за сезона зимни температури БВП ще намалее с между 0.6 и 1 процент.
Най-голямото предизвикателство пред Брюксел за идващата зима е да се натрупат достатъчно газови запаси за пиковото потребление за отопление и електроенергия. В момента хранилищата са запълнени на малко над 63%(колкото е и средното равнище в исторически план), което се равнява на зимната консумация за 46 дни. Симулации на ЕК и на газовите системни оператори са показали, че орязването на руския внос през юли означава резерви от 65-71 процента в началото на ноември или под целевите 80 процента. И че зейналата дупка от 30 млрд. куб м газ при по-сурови от нормалните за сезона условия и продължаващи едри доставки на втечнен природен газ създава сериозен риск хранилищата на няколко страни членки на ЕС да се опразнят през април 2023-а. Запълването им през октомври 2023-а пък ще е едва 41 процента.
