Новият британски премиер, който ще довърши мандата на Борис Джонсън, ще бъде избран по стар български обичай – по-малкото зло. За наследник на Джонсън на 5 септември ще бъде избран или бившият финансов министър Риши Сунак, или външната министърка Лиз Тръс.
Анализаторите на Острова очакват „мръсна“ надпревара за поста на "Даунинг стрийт“ между не особено популярни, но много амбициозни кандидати. Подобно на българската политика, богата на скандали и компромати, изборната кампания в Консервативната партия е белязана от остра криза на доверието. В началото на юли Борис Джонсън подаде оставка след като повечето му министри напуснаха кабинета. За три години на поста британският премиер бе замесен в скандали с луксозни ремонти с държавни пари, луксозна почивка с годеницата му на частния остров Мустик с неясно финансиране, множество партита по време на локдауна, бавна реакция по време на пандемията, лобиране и прикриване на заместник-главния организационен секретар на консерваторите Крис Пинчър, който е упражнил сексуално насилие върху двама мъже.
Очевидно е, че наследството на Джонсън е тежко. На консервативните избиратели също не им е леко. Те трябва да избират между Сунак и Тръс, които със сигурност на са "любимците на Великобритания“. Бившият финансов министър, чиято оставка от затъналия в кал кабинет на Джонсън предизвика отлив на министри и принуди премиера да напусне поста си, разгневи много консерватори. От другата страна е бившата външна министърка – Лиз Тръс, която често прави гафове, изказва се тромаво, а позициите й са твърде гъвкави в лошия смисъл на думата – накъдето духне вятъра. Първоначално тя беше против Брекзит, но когато той се случи, започна да твърди, че е сгрешила и сега е сред най-яростните му поддръжници.
Според ново проучване на "Таймс“ Тръс води с 5% пред Сунак – 48 на 43%. Тази разлика може да бъде стопена, защото на двамата им предстоят още около десет дебата до септември. В това време над 200 000 членове на Консервативната партия ще гласуват по пощата до 5 септември за своя фаворит.
Скромният Риши Сунак – зет на индийския Стив Джобс
42-годишният Сунак, който произхожда от богато семейство с индийско потекло, натрупва богатството си на финансовите пазари и е женен за дъщерята на един от най-богатите предприемачи в Индия, когото наричат "индийския Стив Джобс“. Въпреки това той държи да бъде възприеман като скромен "човек от народа“, което трудно му се получава. Освен това поддръжниците на Джонсън го смятат за предател, затова ще подкрепят Тръс или който и да се беше изправил срещу него.
Ако бъде избран, той обещава да запази държавния дълг стабилен и да намали данъците, но само когато инфлацията е под контрол. Той обяви, че при добро стечение на обстоятелствата данъците ще паднат с 20% в рамките на седем години. Сунак призовава към предпазливост, защото в последните години имаше големи съкращения на публичните разходи, системата на здравеопазване остана недостатъчно финансирана, а при очаквана инфлация от 11%, възможностите за допълнителни икономии са малки.
Във външната политика той ще продължи линията на Джонсън за подкрепа на Украйна, но ще възприеме доста по-твърда линия по отношение на Китай.
"Китай е най-голямата заплаха за Великобритания в дългосрочен план“, заяви наскоро Сунак.
Доста консерватори подкрепят финансовата му политика, но са разочаровани, че е допуснал съпругата му да не плаща данъци. Съпругата на Сунак – Акшата Мурти, притежава около 700 милиона паунда в дялове в индийският софтуеърен гигант Infosys, основан от баща ѝ, както и акции в различни компании, която я прави значително по-богата от кралица Елизабет II , чието богатство се оценява на 350 милиона паунда. Освен това Акшата Мурти притежава и съвместно дружество с прочутия готвач Джейми Оливър за индийска верига от ресторанти и компания, която доставя униформи на колежа “Итън“. Тя обаче използва дъщерна фирма на остров Мавриций, за да плаща ниски данъци.
Дори приближени на Сунак се нахвърлиха върху него, че не е декларирал голяма част от дейността на жена си в света, защото според английското законодателство , за да избегне конфликт на интереси, той е трябвало да стори това още с назначаването си на поста през февруари. След скандала Мурти обяви, че ще си плати всички данъци във Великобритания, за да не навреди на съпруга си.
Лиз Тръс – по стъпките на Тачър
47-годишната Елизабет Тръс има опит като търговски директор преди да влезе в политиката. Интересното за нея е, че въпреки че е била левичарка в университета (Оксфорд) и дори председател на либерално-демократичните еврофили, откакто й се отваря възможност в Консервативната партия, тя става по-голям консерватор и от Маргарет Тачър, и Уинстън Чърчил. Още по-интересно е, че откакто влиза в правителството през 2012 г. сменя министерство след министерство – първо поема образованието, след това – от 2014 до 2016 г. е министър на околната среда, после става първата жена министър на правосъдието, след това главен секретар на хазната и най-накрая външен министър.
Тръс предлага ниско данъчно облагане и ограничена държавна намеса в бизнеса. Противно на Сунак, застъпва далеч по-популистки каузи. Тя обеща да отмени всички останали закони на Европейския съюз, които все още се прилагат във Великобритания до 2023 г., ако спечели надпреварата за лидерство. Освен това се зарече да "освободи" фермерите от регулациите на Европейския съюз, за да подобри продоволствената сигурност на Обединеното кралство. Тя представи план за образованието, според които учениците с най-добри оценки ще получават автоматично покана да кандидатстват в Оксфорд, Кеймбридж или други престижни университети.
Тръс отнася много шеги заради скования си начин на изразяване, често я определят като "робот" и многократното споменаване на консервативния премиер от 80-те години Маргарет Тачър в социалните мрежи. Тя стана обект и на многобройни подигравки заради снимките си с кожена шапка на Червения площад в Москва и тези с военна униформа, каска и радиослушалки върху танк. При посещение в Естония бившият външен министър държеше да подкара бойната машина и позира за фотографите подобно на Тачър в Германия през 1986 г. С тази разлика, че на "желязната лейди“ никой не се е смял.
Явно не само България страда от криза за силни лидери, но и едни от най-могъщите страни в света, които имат силни традиции, което предполага по-добър подбор на кадри.
