Христо Алексиев ще се бори с хаоса в транспорта

Христо Алексиев ще се бори с хаоса в транспорта

Разбита железница, спрени големи инфраструктурни обекти, разбунен автомобилен бранш… Това е част от наследството, което получи служебният министър на транспорта Христо Алексиев от предшественика си Николай Събев.

„Да би мирно седяло, не би чудо видяло“, казва стара поговорка. И не би такива чудеса сътворило, допълваме ние, анализирайки резултатите от управлението на транспортния сектор от русенския бизнесмен. Впрочем то няма и какво толкова да се анализира, тъй като 8-те месеца на Събев начело на транспорта се изнизаха в

редуване на бомбастични изказвания,

кадрови рокади, безсмислени командировки и голямо нищоправене.

„Веднага трябва да се вдигне скоростта на жп транспорта“, заяви още в първото си публично интервю като министър Николай Събев на 13 декември 2021 година. А два дни по-късно се метна на автомобил и отпътува в първата командировка до родния си град, за да се опита да възроди … летище Русе.

„Да беше се качил на влак, за да види как се пътува с железница между София и Русе!“, коментираха тогава в социалните мрежи. И с право, тъй като най-удобният влак между двата града – популярният навремето експрес „Синия Дунав“ – отдавна изчезна. Това днес кара повечето пътници вместо да сменят влакове и да мъкнат багажи – да избират по-бързите и удобни автобуси. 

Събев не се качи на железницата, но пък за нищо време уволни дузина ръководни жп кадри. В резултат скоростта на влаковете падна още. Както „Банкеръ“ писа, композициите започнаха да

трупат по 56 часа закъснения на ден.

На всичко отгоре именно влаковете, пътуващи между София и морето, които ексминистърът специално се похвали, че е ускорил от 1 юни, взеха да закъсняват най-много, трупайки дори по 4 часа закъснения:

https://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/vlakovete-do-i-ot-moreto-zakusniavat-na-poraziia?fbclid=IwAR0Mfvya7sSsC7iNSKQPJbhLnHbGDSpxpLSNoo906QHPHX-kmL0s2i5qbno

Под „мъдрото“ ръководство на Николай Събев от графика за движение изпадат все повече композиции, някои от които до и от родния му град. На 5 август беше отменен пътническият влак 40116 от гр. Борово до Русе (55 км). Поради повреди в локомотиви на същата дата следобед бяха отменени и бързите влакове 8650 – в участъка Караджалово – София (208 км), както и 8632 – от Ст. Загора до Чирпан (46 км).

Не извадиха късмет на 5 август вечерта и пътниците между Горна Оряховица и Русе. След закъснение от 36 минути влакът 40118, обслужващ тази линия, тръгва с руски дизелов локомотив, Серия 07, поради липса на изправен електрически. В края на работната седмица вагоните са пълни, което гара жп служителите да прибягнат до такава антипазарна мярка – да пуснат

дизелова машина по електрифицирана линия.

Малко след потеглянето обаче и руският локомотив, който не си знае годините, се поврежда. След няколко часа пътниците накрая все пак са превозени.

Според официалната справка на „БДЖ-Пътнически превози“ за петък, 5 август, 575-те влака на фирмата са тръгнали с 1412 минути (над 23 часа) закъснения от начална гара и са натрупали общо 2648 минути (над 44 часа) закъснения до крайна гара. При това 50% от закъсненията са по вина на БДЖ-ПП, едва 9% – по причини на Национална компания "Железопътна инфраструктура", а останалите 41% – поради други фактори.

Още по-трагично е положението на 6 август, събота. Тогава 538 влака събират общо 2840 минути (над 47 часа) закъснения до крайната си гара.

Освен колосалните закъснения на влаковете Николай Събев завеща на наследника си и проблема с

липсата на резервни части

за новозакупените локомотиви „Сименс Смартрон“. Към 9 август 8 от общо 15-те не се движат заради износени моноблокове (колела – бел.авт.). До края на седмицата в русенският жп завод „Експрес сервиз“ ще бъде „преобут“ само един, а останалите 7 … ще чакат.

Още два сериозни въпроса останаха за решаване от Христо Алексиев. И двата са свързани с недостига на подвижен състав за БДЖ-ПП. Става дума за двата забатачени договора за ремонт и поддръжка на 46 мотриси „Сименс Дезиро“ и за модернизация на 15 пътнически вагона. Първият контракт е с компанията „Алстом“, вторият – с „ВЗ – Интерком“, Дряново. Министър Алексиев ще трябва да подгони изпълнителите на тези две многомилионни обществени поръчки да изпълнят поетите ангажименти, след което отменените и закъсняващите влакове рязко ще намалеят. Както подсказа преди дни пред БНР един от ръководителите на ББР– добре би било проектът в Дряново да се дофинансира, за да бъде довършен, тъй като БДЖ изпитва огромна нужда от съвременни пътнически вагони.

Още в близките дни на служебният министър Алексиев ще му се наложи да вземе изключително важно решение и за последната мина, която му заложи на тръгване предшественикът му Събев – решението за сливане на пътническата и товарната държавни жп компании с „Холдинг БДЖ“ и трансформирането им в Национална компания „Български държавни железници".

Що се отнася до жп инфраструктурата, Христо Алексиев наследи спрени огромни и порядъчно забавени проекти, пред които ще трябва бързо да вдигне административните и всички останали бариери.

Иначе не случайно Алексиев насрочи първата си среща с представителите на автомобилните компании, за да успокои

революционно настроения бранш.

Засега получи малък толеранс от време, който ще трябва да използва за решаване на един от големите проблеми на превозвачите – ускоряване на проверките на граничните пунктове. Той може да бъде решен бързо чисто административно – чрез изнасяне на граничния контрол от ГКПП-ата.

Няма да мине и без обстойни проверки на изпълнението на сключените концесионни договори – нещо, което при предишния мандат на Христо Алексиев като служебен министър той започна, но не му стигна времето.

В областта на въздушния и водния транспорт също останаха купища неща, чието решаване ще е добре поне да започне. Продължава например да липсва съвременна нормативна уредба за използване на дроновете, от попълване и подобряване на административния капацитет все още се нуждае ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Недовършен стои и процесът за създаване на съвременни условия за търсене и спасяване на море, нещо, за което България от години има задължения като крайбрежна страна.  

Белчо Цанев

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Подкрепяте ли идеята за въвеждане на по-висок данък върху второ и всяко следващо жилище?

Подкаст