Назначените от президента Радев нови министри бързо се разшетаха – главно из телевизионните студиа. Както се казва, още не запомнили коя врата в повeреното им ведомство накъде води и вече успяха да спретнат бързи ревизии. Естествено заляха и медиите с информации, чиято посока беше завещаното им от техните предшественици „потресаващо“ наследство. Само дето този филм вече сме го гледали.
Вярно е, че трябва да се знае какви са ги надробили началниците на държавата до този момент, но все пак акцентът е добре да бъде поставян върху това какво предстои да се свърши. А то със сигурност не е малко. Особено в сферата на земеделието, където проблемите валят един след друг.
Добрата новина тук е, че за разлика от някои свои предшественици новият служебен министър на агро ведомство
Явор Гечев не е намерен на някоя бензиностанция,
а е човек с опит в сектора. След три назначения като заместник министър досега за първи път поема руля като титуляр.
Гечев беше заместник министърът, който участваше най-дейно при подготовката на стратегическия план за развитие на земеделието 2023-2027 г. по времето на предишните служебни кабинети. Очаква се той да бъде и министърът, при чието управление Брюксел окончателно ще одобри най-важният и мъчително сътворен документ за бъдещето на българското земеделие, на който „Банкеръ“ още през май посвети публикацията си „Земеделското ни министерство – двойкаджията на Европа“, когато в него се вихреше любимецът на Корнелия Нинова Иван Иванов.
За разлика от него Явор Гечев е далеч от любовта на червената началничка, която се постара той да бъде сред първите освободени заместник-министри от редовното правителство на вече бившия премиер Кирил Петков.
И независимо от факта, че работата на служебното правителство е най-вече да подготви изборите, земеделският сектор очаква изключително важни решения, и се надява на навременното изплащането на кризисните средства. Дали очакванията към Гечев, който е добре познат в земеделските среди и мнението за него е, че знае какво е селско стопанство и не е нужно тепърва да му се обяснява всичко от А и Б, ще се сбъднат и той ще справи с нерешените въпроси в сектора, ще стане ясно наесен.
Един от най-забатачените проблеми
в агроведомството е този със скандалното раздаване на европейските средства, осигурени от бюджета на Евросъюза за изграждане на т. нар. къщи за гости у нас, Преди два месеца този проблем отново разбуни духовете, след като над страната ни увисна поредното искане от Брюксел за санкции от близо… 30 млн.евро
Тук е моментът да кажем обаче, че наред с „прославилите“ със своите "къщи за тъщи", в страната има и немалко хора, които може да изгорят заради схемите на десетина хитреци приближени до властта. В стремежа си да измият очите си пред Европа от Държавен фонд „Земеделие“, където на практика са надробени тези попари, сега "търсят под вола теле" за да съберат средствата, които Европа няма как да ни опрости.
Заради нескопосаната работа на Фонда днес сметката ще бъде платена и от тези, които са спазили всички тогавашни правила за реализиране на проекти по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ и 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 година. Основен приоритет на тези мерки бе насърчаването на туризма в слабо развитите селски райони в България.
Това е и причината много физически лица и малки фирми от запустелите кътчета на страната да се впуснат в авантюрата „къщи за гости“. Но както често се случва у нас, наред с хората, които действително са имали намерение да се развиват по определените от Европа правила, са се наредили и
мераклиите да употребят влиянието си във властта,
за собствена облага.
Разбира се възползвайки се от „пропуските“ в наредбите, сътворени от Фонда и най-вече разчитайки на занижения, да не кажем на изобщо липсващия контрол.
Като част от заявленията за това подпомагане, всички кандидати е трябвало да представят бизнес планове за срок от 10 г., с които да докажат жизнеспособността на проектите си. Тук е моментът да кажем, че всичките са били изготвени по одобрените от Фонда образци, облечени в съответните наредби, уреждащи условията и реда за предоставяне на финансовата помощ по тези две мерки. Като оставим настрана, че Фондът сключва договорите с избраните бенефициенти след значително превишаване на законоустановения месечен срок за разглеждане на заявленията – през 2013 г. и това се случва едва през октомври 2014 г.
От друга страна, ползвателите на безвъзмездната помощ, която представлява 70% от одобрените и реално извършени от тях разходи за осъществяване на проекта, получават сумите след одобрение на проверяващите.
Какви са ги вършили в разплащателната агенция не е ясно, но когато избухна скандалът с "къщите за тъщи" през лятото на 2019 г., имиджово притиснатият тогавашен министър на земеделието Десислава Танева издава Заповед за проверки на юруш. Без да задаваме въпроса,
защо някой е проспал тези пет години
Трябва да припомним, че те действително откриха нередности, но главно в къщите на свързани със властта хора и в същото време установиха, че голяма част от истинските къщи за гости функционират като такива.
Поради обществения натиск и засиленото наблюдение на европейските контролни органи от Държавния фонд „Земеделие“ и агроминистерството се впуснаха да „поправят“ нещата, но „както слон в стъкларски магазин“, както твърят днес много от потърпевшите. И вместо да определят и санкционират нарушителите, те постфактум приемат санкционни мерки срещу всички бенефициенти на двете програми.
Да не говорим, че по това време Държавният фонд „Земеделие“ вече е притиснат от изтичащия през октомври 2019 г. мониторнгов период и едва шест години след подаването на заявленията и пет след подписването на договорите, той се активизира да напише правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ.
Според специалисти, правилата приети под претекст, че с тях се въвеждат „ясни критерии“ за санкциониране на бенифициентите, които градят къщи за гости, де факто въвеждат нови нарушения и санкции, които не са били предвидени нито в договорите с Фонда, нито в действащото тогава законодателство. И както може да се очаква
след писането на правила в състояние на паника,
резултатът е съкрушителен. Но не за използваните европейските пари, а за малкото предприемчиви хора в селските райони. Пред тях се озовават частните съдебни изпълнители, които запорират сметките и имуществото им, изградената туристическа инфраструктура е ликвидирана, създадените работни места се закриват, а брандът селски туризъм остава на хартия.
И за да оправдаят своите грешки, неефективността и ненавременния контрол по изпълнението на тези програми, от Фонда прехвърлят цялата вина върху бенефициентите. А всъщност европейските ни партньори ни санкционират именно заради липсата на методология и контрол. Или с други думи заради забатачената работа или умишлено занижения контрол при раздаването на европари на изявени хрантутници на властта.
„Банкеръ“ от години следи сагата с избраните от властта бенефициенти, които успяха да вдигнат палати с европейски пари. Обобщението на тази сага отбелязахме в публикацията си от началото на юли „Соленото наследство на къщите за гости“, в която посочихме и факта, че сред най-големите нарушители са хора с най-голямо влияние.
Като например къщите за гости на ДПС-лидера Мустафа Карадайъ, тази на бащата на ценния кадър на Държавен фонд „Земеделие“ и ДПС Атидже Вели, бившият герберски депутат и подсъдим за данъчни измами Димитър Гамишев, снахата на кмета на Долна баня, двете деца на кмета на Хасковските минерални бани, лидерът на ДПС в Харманли, един бизнесмен от Велинград, близък до кмета, както ортако на Евелин Банев (Брендо) – Георги Караманлиев, бившият заместник.-министър на икономиката Александър Манолев и още няколко „успели“ бизнесмени, с близки връзки във властта.
Дали новият служебен министър Явор Гечев ще се осмели да бръкне в този разбунен от безобразия кошер и дали ще има смелостта да защити тези, които нямат нищо общо със схемите на лапачите, тепърва ще се види.
Ясно е обаче, че от тук насетне съдът отново ще има много работа…
