Към момента, създадената през 2017 г. Асоциация „Път на писателките”, има 16 членове от редиците на Форума на славянските езици – от Словения, България, Хърватия, Русия, Сърбия, Полша и Черна гора. Партньор от българска страна е СУ „Климент Охридски”, предложил включването на Елисавета Багряна (1893-1991 г.). Сред неславянските страни, изразили интерес към присъединяване към проекта, са Португалия, Норвегия, Австрия и Нидерландия.
Сред представените в рамките му други писателки и поетеси са Зофка Кведер (Словения), Марина Цветаева (Русия), Дивна Векович (Черна гора), Мария Конопницка (Полша), Десанка Максимович (Сърбия) и други.
Целта на „Пътят на писателките” е да се обвърже творчеството и живота на авторки от Европа, като ги представи в динамична и въодушевяваща форма. Участващите в проекта държави и институции ще се стремят и към задълбочаването на експертното, културно и туристическо изследване на женската литература, но и на свързаните с писателките места, допринесли за налагането на европейските ценности.
Инициативите – от кръжоци до изложби през цялата година, са насочени към всички възрастови групи и общности, като писателките ще се популяризират със специален акцент по случай празника на жената и рождените им дни.
„Маршрутът на писателките” е първият такъв от Словения от общо 48 под егидата на Съвета на Европа. Проектът ще получи официален сертификат за целта на 11-ия Консултативен форум за културните пътища през октомври т.г. на остров Крит. Преди това (от 22 до 27 август), в сътрудничество и със Софийския университет, в Любляна ще се проведе международно лято училище под наслов „Интимното в женското творчество и четене”. На 27 август се предвижда доц. д-р Надежда Александрова да води работилница на тема „Истории на емоциите в Османски контекст в края на 19-ти век”.
Името на Елисавета Багряна в инициативата на Форумът на славянските култури* (ФСК) и Съвета на Европа не е случайно, тъй като през 30-те години на миналия век тя е гостувала често в тогавашна Словения, поддържайки широки контакти с местните интелектуалци (поради което у нас е била наричана „Словенката”). В словенския период на творчеството ѝ се отличава цикълът стихове, сред които са „Словенски вечери”, „Несебърски сън”, „Остров”, „Кораб от Испания” и др. През 2018 г. в партньорство с посолството, пред библиотеката в град Медводе, често посещаван от гранд дамата на българската поезия, бе открито информационно пано в нейна памет.
Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства – съчетание между традиция и модерност. Тя публикува под псевдонимите Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и Багряна. Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика
През 1943, 1944 и 1945 г. Елисавета Багряна е предложена от академик Стефан Младенова – учен и езиковед от световна величина, с широка международна известност. за Нобелова награда за литература.
А през 1991 г., името на Елисавета Багряна е официално въведено в американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси "Enciclopedia of Continental Women Writers" сред единствените две българки Ваня Петкова и Блага Димитрова.
*Форумът на славянските култури (ФСК) е международна фондация, организация с нестопанска цел, която извършва дейност в обществен интерес, идеята, за която се зароди в културните среди в началото на 21-и век. Официално фондацията ФСК е основана през 2004 г., а днес вече обединява повече от 300 милиона славяни в тринайсет славянски страни: Беларус, България, Босна и Херцеговина, Чешката република, Черна гора, Хърватия, Северна Македония, Полша, Руската федерация, Словакия, Словения, Сърбия и Украйна.
