Г-н Пеканов, не мислите ли, че европейските пари вече добиват митичен образ. Но конкретния българин иска да види себе си в някои от тези обещани проекти. Кои са европейските програми, от които например може да се възползва всеки желаещ?
– По отношение на оперативните програми, такива има по развитие на човешките ресурси, по храните, по образованието. Това са програмите, които най-масово стигат до гражданите. И не отиват по инфраструктурни обекти, където през годините възникнаха доста съмнения за правилното изразходване на средствата. В края на миналата седмица участвах в събитие, където се дискутираше субсидиране на млади хора – в този случай парите отиват към най-важното, човешкия потенциал.
Тези програми трябва да са и по-очевидни за хората – в много случаи те минават край тях незабелязано за общественото внимание.
– Така е. Говорим само за магистрали, а трябва да оптимизираме участието в масови програми – за образование, за решаване на социални проблеми.
Кои конкретни програми бихте посочили на прима виста?
– Както казах, ключови са програмите образование и развитие на човешките ресурси.
С какво съдържание са изпълнени те?
– Субсидиране на заетост, квалификация на млади хора. В Министерството на иновациите и растежа (МИР) вече има обявени 260 млн. лв., за които може да се кандидатства до 21 септември за дигитализация и модернизация на бизнеса. Например предприятията да не са така енергийно интензивни – известно е, че България има най-енергоемката икономика в ЕС. Това може да даде ефект и върху ценовия натиск. По темата дигитализация се заблуждаваме, че сме добре, а може да се прави много повече.
А иначе се славим с едни от най-добрите ІТ-специалисти.
– Но не сме инвестирали достатъчно, за да бъдат фирмите обезпечени в това отношение. МИР готви още две програми за оптимизация на бизнесите.
Вижте цялото видео от интервюто с Атанас Пеканов ТУК:
От позицията на макроикономист и трикратен вицепремиер, който гледа на проблемите в България и от близо, и от далеч, кои са непокритите нужди на страната и какво би могло да направи служебното правителство в тази посока за краткия си мандат?
– Грешна е хипотезата, че служебното правителство трябва да се занимава само с изборите. Пред страната ни има много задачи и институциите трябва да си вършат работата. Мандатът на един служебен кабинет е 10-12 седмици. А през това време трябва да се върви напред. Смятам за приоритетни европейските теми – изпълняване на ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), движение по темата за ОИСР, и внимание към еврозоната.
По отношение на еврото, вие казвате, че сега предстоят трите ключови месеца, от които зависи спазването на заявката за въвеждане на евровалутата на 1 януари 2024 година. Защо точно тези три месеца са ключови и какъв е обемът работа, която трябва сега да се извърши под ваш контрол?
– Лично аз ставам член на координационния съвет за членството на България в еврозоната. Това е съвет между МФ, БНБ и различните министерства, с участието на мен като вицепремиер. Работата се разделя на две части. Едната е техническа, но не е маловажна, защото гражданите трябва да бъдат защитени. Не искам притесненията им от приемането на еврото да бъдат пометени. Още повече, че в момента имаме изключително тежка инфлационна среда.
Като прибавим и силната антиевропейска пропаганда, която тече от години, страховете стават напълно обясними.
– Хората се притесняват, че утре хлябът вместо 2 лв. ще стане 2 евро. Естествено, че това няма да се случи. Но, за да гарантираме, че някои фирми няма да се пробват да направят подобни опити, ще приложим механизми, доказани в други държави – като балтийските, например.
Тези проблеми не следва ли да се решават от свободния пазар и конкуренцията?
– Това е базовата концепция. Но договаряния и спекулации се случват и в други страни. И тук е ролята на държавата, която да използва защитните си механизми. За да не се случват т. нар. „пазарни провали“. И когато редовен кабинет потвърди, че влизането трябва да се случи на 1 януари 2024 г., да покажем пред европейските ни партньори, че сме готови. В същото време трябва да се подготви комуникационната кампания, за да стане ясно на хората какъв ще е процесът и да се тушират притесненията. Първоначално цените ще се показват в две валути – лев и евро, за да е ясно, че цената не се променя.
Какъв е нормалният период за това двойно ценообразуване?
– Добър вариант е около 6 месеца преди въвеждането на еврото.
Разговора води: Емил Янев
