Пазарът на метана полудя. Високата цена на горивото сви драстично приходите на метанстанциите и принуди собствениците на автомобили с метанови уредби да се редят на дълги опашки за преоборудването им.
„ Много собственици на автомобили идват за смяна на метановите горивни уредби с газови поради високите цени на метана, така че през последните седмици имаме много работа“, заяви за „БАНКЕРЪ“ служител на автосервиз SportGas в София, пожелал анонимност. „Просто нямам изрично разрешение от собственика да разговарям с журналисти и не искам да си имам проблеми“, оправда се той.
Поради ниските цени на природния газ у нас през последните две десетилетия, голяма част от бензиновите таксиметрови коли монтираха метанови горивни уредби и замениха скъпия бензин с далеч по-евтиния метан.
Служебното правителство предлага от новата година минималната заплата да се качи от сегашните 710 на 770 лева.
Според служебния вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров тя трябва да е равна на 50% от средната работна заплата за предходната година. Дали си е задавал министър някога въпроса: откъде ще дойдат тези пари във фирмите или е готов да обрече на масов фалит де що има микро и дребен бизнес. И още: през коя година целокупното население може да очаква да влезе в Еврозоната, разчитайки на прилични доходи.? Защото 385 евро е направо неприличен доход.
Стандартната суматоха около предстоящите предсрочни парламентарни избори удави новината за поредния неуспешен опит на главния прокурор Иван Гешев да заключи "субекта на живота си" – Цветан Василев. Само преди седмица и половина-две Интерпол завинаги свали "червената бюлетина" за международното издирване на банкера изгнаник. С този свой акт, Комисията за контрол на досиетата към международната полицейска организация завъртя такъв звучен шамар на българското държавно обвинение, че ако шефовете му бяха хора на място, досега щеше да има най-малко пет доброволни оставки и поне стотина уволнени "спецове" и "топ разследвачи".
Един от големите въпроси е ще може ли да се състави стабилно правителство след изборите на 2 октомври. Засега картината не изглежда много обнадеждаващо. Очертава се участниците в следващия парламент да са в общи линии същите. Което означава, че още от сега трябва да се мисли за изтриването на някои червени линии.
От „Продължаваме промяната“ са убедени, че ще са първа политическа сила и ще получат първия мандат. Те се надяват заедно с доскорошните си коалиционни партньори „Демократична България“ и БСП да имат мнозинство от поне 121 депутати и да сформират кабинет.
Както се казва, а дано, ама надали.
Най-после се намери един млад юрист, който с десетина изречения сложи всички по-възрастни съдебни реформатори в малкия си джоб. Става дума за служебния министър на правосъдието Крум Зарков, който в сряда съвсем отговорно заяви, че до началото на септември екипът му ще подготви искане до Конституционния съд, посветено на една единствена тема:
дали главният прокурор има право да държи цялата държава на каишка под претекст, че основният закон му давал право да осъществява тотален надзор за законност?
Напоследък бдителните нашенски бранители на устоите на демокрацията полагат неистови усилия за разобличаване на пъкления план за компрометиране, ерозиране и демонтаж на парламентарната форма на управление и замяната й със зловещ авторитаризъм под формата на президентска република.
Нека оставим настрана очевидния факт, че нито една институция или партия у нас не предлага смяна на формата на управление, нито дори инициира сериозна публична дискусия по темата. Също така е ясно, че от практическа гледна точка подобна конституционна и политическа реформа предполага условия, които не съществуват и не не се знае как биха могли да възникнат. Но тези азбучни истини не успокояват будните граждански (организирани и неорганизирани) съвести. Те са убедени, че този „троен хаш“, който върши саботаж срещу българската демокрация, не е неизвестен, търсиха, ровиха и накрая го разкриха.
Кибер атаките продължават да бележат ръст, а с тях и наложените глоби и допълнителни разходи за възстановяване на дейността. Последният пример е глобата от 1 милион лева на „Български пощи“ заради кибератака от април тази година, довела до криптирането на чувствителна информация. Глобата бе наложена в края на юли т.г. от Комисията за защита на личните данни.
„Ако „Български пощи” бяха сключили кибер застраховка със застрахователна премия от 10 до 20 хил. лв. , сега застрахователят щеше да покрие този милион вместо тях. Това обаче не е било направено”. Така коментираха казуса известни български застрахователи.
Спекулация беше, че служебното правителство спира по някакъв начин пътя на България към членство в ОИСР. Всъщност това е един от моите приоритети още от участието ми в миналите служебни кабинети. Вследствие на тези усилия през януари България получи покана за членство в ОИСР, а през май и пътна карта. Но нека наричаме организацията клуб на развитите икономики. Клуб, който помага на тези, които още не са станали богати, да догонят най-развитите.
В рамките на този процес трябва да се направят работни групи за преговори. Редовният кабинет не беше завършил сформирането на тези работни групи, затова ние рамкирахме процеса наново. Това беше всичко. Атанас Пеканов, виепремиер по управление на европейските средства, пред "БАНКЕРЪ"
Една детска болница струва 22-25 млн. лева. Това означава, че за 10-годишния монопол на границата, който им е подарен, България щеше да построи по една детска болница във всеки областен град, а не да нямаме нито една. Какво да говорим за хеликоптерното спасяване. Харченето на пари в полза на обществото е мярка за цивилизованост. Държавата може да подари на един съмнителен субект стотици милиони, но не може с тях да построи детска болница. Тъй като не съм виждал 400 млн. лв. на куп, направих изчисление, че новият десетгодишен договор, сключен скандално на 31 декември 2021 г., щеше да донесе на един човек 20 тона банкноти или товарът на един тир в пари. По 2 тона на година. Иван Христанов, бивш зам.-министър на земеделието, пред "БАНКЕРЪ"
