Турция принуждава търговските кредитори да понижават кредитните лихвени проценти на компаниите след като през седмицата централната банка понижи изненадващо основната лихва, за да стимулира националното стопанство. Паричните стратези огласиха на 20 август специални правила, които ще притискат банките да начисляват близки до базовия лихвен процент на търговските заеми в опит да обърнат курса към забавяне на оценяваната на 800 млрд. долара турска икономика.
Новата наредба се появява два дни след като на 18 август Турската централна банка понижи основната си лихва на 13%, въпреки че инфлацията изскочи до най-високите за последните 24 години 80 процента. Целта е да се поддържа сравнително евтин кеша, насочван към бизнеса и да се откриват работни места в хода на подготовката на поредните избори в страната през 2023-а.
За да изпълнят регулаторните повели, турските кредитори ще трябва да държат повече деноминирани в турски лири правителствени облигации – изискване, което може да доведе до подем на турските дългови пазари. Монетарните власти посочват, че нормативните текстове ще подсилят т. нар. "трансмисионен механизъм" или възможността за влияние върху цената на парите, които банките отпускат на клиентите си. Основният смисъл на промените обаче е да се намалят кредитните разходи на корпоративните потребители: кредитоите, които начисляват прекалено високи лихви или отпускат прекалено агресивно заеми, ще трябва да внасят големи количества активи в турски лири в централната банка.
От кредитните институции, които работят с лихви в диапазона от 22.85% до 29.4% по нови търговски заеми, ще се изисква да прехвърлят облигации в лири в размер на 20% от стойността на новите кредити на паричните органи. А за по-високи лихени равнища съотношението нараства до 90 процента. Новите регулации се прилагат за заеми, които ще се отпускат до края на годината, а лихвеният диапазон ще бъде обвързан с официалната парична политика.
Новата мярка е наложена от рязкото разминаване между официалния лихвен процент и цената на кредитите в банковия сектор през последните месеци. Кредиторите в момента начисляват над двойно по-високи от основната лихва, която от декември 2021-а допреди три дни беше 14 процента. Средният лихвен процент за търговските заеми в лири е скочил до 30% през юли – най-високата стойност за последните четири години. И въпреки че се е понижил леко заради оплакванията на бизнеса, той е бил 27% на 12 август, показва официалната статистика.
Насърчаването на икономическия подем чрез по-изгодни кредити е политиката, която отдавна провежда кабинета на президента Реджеп Ердоган. След опита за преврат през 2016-а, турското правителство създаде Фонд за гарантиране на заемите, чрез който компаниите да имат достъп до кредитиране, подкрепяно от държавата.
Този подход има и съществени странични ефекти, като най-значимите са прегряване на икономиката и колапсът на турската лира през август 2018-а. През тази седмица пък Турската централна банка предупреди за "известна загуба на ускорение на икономическата активност" в началото на третото тримесечие.
Турската валута приключи седмичната си търговия с котировка 18.1012 лири за един щ. долар. Централните банкери пък ревизираха нагоре с почти 18% инфлационната си прогноза за 2022-а и вече очакват 60% инфлация в края на годината с върхови 85% до няколко месеца.
