БВП на Турция е нараснал със 7.6% годишно през второто тримесечие – малко по-бързо от ревизираните 7.5% през предишните три месеца. Това се случва въпреки най-високата за последните 24 години инфлация в страната, "подгонила" потребителите да правят авансови покупки в очакване на по-солени цени. На тримесечна база стопанският растеж се е ускорил до 2.1% при коригирани съобразно сезона и броя на работните дни условия.
Силното вътрешно търсене, редом с износа, са основните икономически двигатели, помогнали за компенсирането на стагниращия подем на инвестициите. Потреблението на домакинствата се е увеличило с 22.5% спрямо същия период на 2021-а, сочат публикуваните на 31 официални статистически данни. Въпреки че възходящият потенциал се очаква да е краткотраен, последван от забавяне през това тримесечие, той подрежда южната ни съседка сред най-бързо нарастващите икономики от Г-20.
Разкъсван между двете противоположни сили на растежа и на инфлацията преди изборите през 2023-а, президентът Реджеп Ердоган изпробва икономически модел, който дава приоритет на износа, производството и заетостта за сметка на ценовата и валутна стабилност. Най-дълго управляващият турски лидер – привърженик на ниските лихвени проценти – залага на гъвкавостта на домакинствата и компаниите да се справят с годишния ценови скок, чийто максимум се очертава на малко над 80%, а турската лира е рекордно слаба към основните си валутни конкуренти.
Вместо да спре повишението на цените като започне да затяга паричната политика, председателят на Турската централна банка Сахап Кавджиоглу оряза лихвените проценти с 500 базови пункта в края на миналата година и след поредната редукция през този месец (до 13%) базовата лихва на страната е почти с 67% под нулата след инфлационната корекция – най-силно отрицателната в света.
Монетарните стимули подкрепят потреблението и кредитирането на стопанството, в което разходите на домакинствата пълнят над 50% от бюджета. Използването на кредитните карти за пазаруване е скочило с над 112% през периода април-юни спрямо същите месеци на 2021-а. Износът е нараснал с 16.4% годишно, вносът – с 5.8%, а правителственото потребление – с 2.3 процента.
Изключително силно перо е туризмът, като чужденците и разходите им по време на престоя в Турция са скочили с доста над 100% от началото на годината. Годишният ръст на услугите през второто тримесечие е бил 18.1%, според официалната статистика.
Стопанският възход обаче се изчерпва и, според отделен анализ от този месец, увеличението на БВП на годишна база през това тримесечие може да се охлади до 3.3%, а през последните три месеца – до 1.3 процента. Вече се наблюдават първите признаци на забавяне на индустриалното производство и на дребните продажби, както и на условията на бизнес сред турските производители. Сериозно основание за безпокойство е и заплахата от рецесия в Европа, защото тя е основната дестинация за турския износ. Турската централна банка вече обърна внимание за "известна загуба на ускорение" на стопанството като основание за поредното понижение на лихвите през август.
Свръх-щедрата парична политика обаче също може да има негативни последствия. Икономисти на "Ай Ен Джи банк" вече предупредиха, че "по-високата рискова премия на финансовите пазари и растящата опасност за макроикономическата стабилност могат да навредят на вътрешното потребление". Проблем са продължителният ценови натиск, сложните глобални финансови условия и предизвикателната локална регулаторна среда, които оказват натиск върху корпоративния сектор.
Турция е най-големият търговски партньор на България сред страните извън Европейския съюз.
Влияние върху това оказва не само географската ни близост, но и многото турски фирми, които имат бизнес у нас – самостоятелно, или в партньорство с български контрагенти. Компаниите от южната ни съседка развиват дейност в България, тъй като така имат лесен достъп и до пазара на Европейския съюз.
За полугодието износът ни е нараснал с 26.3% – до 2.74 млрд. лева. Вносът пък се е увеличил със 74.9% – до 4.56 млрд. лева.
Показателен е и фактът, че през юли най-голям брой посещения на граждани от групата „Други европейски страни“ /извън Европейския съюз/ са регистрирани от Турция – 200 100, или 37% от гостуванията в тази група. 9827 от тях са били у нас със служебна цел (командировки, участие в конференции, конгреси и симпозиуми и други).
