Както ви обещахме преди няколко дни, днес продължаваме темата за печално известното архитектурно чудо под тепетата, известно като "Тютюневия град". Днес ще си говорим както за лъжливото овчарче, така и за неговите родители, които не само нямат деца, но и никога не са се виждали на живо…
Леко странно изглеждат подобни уводни думи за медия като "БАНКЕРЪ", която – още от самото си прохождане като вестник през април 1993 г. – може да е била всякаква по характер, но никога не е робувала на нечия болна фантазия. Още по-малко е обгрижвал нереализираните управленски мераци на някой индивид, смятащ себе си за чудо на чудесата. Започваме по ред на номерата.
На 25 август публикувахме първия текст по темата за митичния все още "Тютюнев град", режимът за неговото (не)опазване и скандалите около събарянето на две сгради в района – един истински тютюнев склад, отдавна обявен за паметник на културата, и една селскостопанска постройка, за чиято културна стойност държавата остана глуха и сляпа поне половин век (50 години – бел. ред.).
Седмица и половина по-късно – на 4 септември, бяхме ощастливени ето с тази блага вест:
В интерес на истината – зарадвахме се. Първо – защото правото на отговор винаги е било доказателство, че хората те четат и разбират посланията в написаното. И второ – защото да седне висш държавен чиновник и да напише отговор, в който чрез документи и законови разпоредби се мъчи да докаже колко не сме прави… Ами подобни жестове не само гъделичкат редакционното самочувствие, но са си и доста сериозно предизвикателство.
Когато отворихме прикачения файл обаче останахме разочаровани. Както се вижда на "картинката", от формална гледна точка четивото си е чиста проба анонимка, която може да е писана от г-н Петров, но съвсем спокойно той може и нищо да не знае по въпроса. Така че, когато пристигне истинското право на отговор, тогава ще го коментираме детайлно.
А дотогава – продължаваме по нашия си дневен ред. От документите, с които разполагаме, поне един е със съдържание, което Наказателният кодекс описва като невярно.
На 17 август директорът на НИНКН Петър Петров изпраща до главния архитект на Община Пловдив Димитър Ахрянов уведомление, в което се казва следното:
"С писмо с изх. № 0800-1480(1)/05.11.2021 г. на НИНК, Община Пловдив е уведомена. че НИНКН стартира процедура по изготвяне на заключителна оценка и режими за опазване на единични архитектурно-строителни недвижими културни ценности… като е изискано осигуряване на достъп в интериор до обекта.
При следващо посещение на град Пловдив в периоди 13.12 – 15.12.2021 г, екип от експерти на НИНКН е осъществил оглед в интериор на приземния етаж – мебелен магазин, за който е потвърдено съгласие на Община Пловдив. По време на огледа, част от собствениците отказват съдействие за огледа на горните етажи, поради което и те не са посетени.
С писмо с изх. № 0800-1480(18)/16.08.2022 г. на НИНК, Община Пловдив е уведомена – на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 18а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), че НИНКН започва производство…“.
Два дни по-късно – на 19 август 2022 г., кметът на Пловдив Здравко Димитров и министърът на културата Велислав Минеков получават от НИНКН ето това официално писмо.
Въпреки че факсимилето може да бъде разчетено, улесняваме читателите си като цитираме написаното в "червения правоъгълник". И дебело подчертаваме онова, което ни интересува:
"… Фасадите на обекта към бул. „Христо Ботев“ и ул. „Екзарх Йосиф“ са запазени във висока стенен на автентичност с минимални намеси по партерния стаж. Съхранена е междуетажната конструкция. Техническото състояние на обекта е добро. Обектът притежава архитектурно-строителна стойност от значение за опазване на индустриалното наследство на гр. Пловдив и културната идентичност на територията. Сградата има устройствено значение като структурен елемент на зона е висока концентрация на съхранени сгради на тютюневата индустрия на град Пловдив, с потенциал за създаване на ГНКЦ".
Ето я фасадата откъм ул. "Екзарх Йосиф". Дори и слепец би видял, че последното нещо, което може да се каже за състоянието й е, че е добро.
Твърденията за съхранената междуетажна конструкция и доброто техническо състояние на обекта са си чиста проба измишльотини, защото – както е видно от първото августовско уведомление, експертите на арх. Петров са влезли само в магазина на първия етаж и въобще не са били пуснати да припарят до другите три етажа и тавана.
С други думи, те или са излъгали шефовете си, че са ходили по горните етажи, или са проникнали незаконно, или "някой" просто е съставил най-правилното и най-богоугодно свободно съчинение.
Знаете ли как се нарича на съдебно-криминален жаргон писмото от 19 август 2022 година? Документ с невярно съдържание, чието съставяне е чиста проба престъпления.
А знаете ли каква е масовата съдебна практика в такива случаи? "Авторите" на невярното съдържание почти никога не биват разкрити, но ползвателите на "заветните бумаги" задължително губят делата си в административните съдилища.
Е, има и изключения, разбира се, но те само потвърждават златното правило: никога не защитавай обществения интерес с незаконни действия или с постъпки на ръба на закона.
Другата фатална крачка, която почти сигурно ще провали идеята средностатистическата селскостопанска сграда на бул. "Христо Ботев" № 51 да бъде преузаконена като уникален тютюнев склад е двудневната сесия на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ), проведена на 1 и 2 септември.
Нашият "панел" беше съвсем в началото – точка 2 от дневния ред на 1 септември. Обсъждането започна 29 минути след началото на сесията и приключи 1 час и 40 минути по-късно.
Обобщено с едно изречение – пародията беше пълна. Който има нерви, воля и познания да изтърпи безпардонната саморазправа с представителите на фирмата собственик на имота – "Кепитъл Холдинг Груп" АДСИЦ, нека да му е приятно гледането.
https://www.youtube.com/watch?v=84M0oRcKfUs
Пак повтаряме – пренията по "нашия" казус започват от 30-а минута и свършват в 2:10:01 часа.
Най-малко три са причините, поради които решението на СЕСОНКЦ за "обзавеждането" на съборената вече селскостопанска сграда със статута "Паметник на културата от местно значение" е толкова порочно, че финалната заповед на министър Минеков със сигурност ще бъде обявена от съда за нищожна.
Първата причина вече я коментирахме преди малко – ерзац заключенията на експертите, които "злите чорбаджии" не допуснали до втория, третия и четвъртия етаж. И те, горките, трябвало да съчиняват доклада си наизуст…
Другата причина стана известна в хода на дебатите. Докато изнасяше презентацията си, човекът на НИНКН изведнъж "прожектира" страница, на която може да бъде прочетено следното "нещо":
"Допускат се промени в автентичната планова схема за нови функции и конструктивни намеси за укрепване на сградата, без да се променят уличните й фасади и при съхраняване на конструктивната система;
Допуска се надстрояване с отстъп от уличната фасада на съществуващата сграда и задигане на кота било до 6 м. Надстрояването следва да попада под линията на видимост от прилежащите публични пространства. Решението се доказва с разрези към работния устройствен план, включващ съседни квартали и през улица;
He се допуска:
Преизграждане на сградата;
Използване на нетипични материали за фасадата и покривното покритие;
Разполагане на външни климатични тела по фасадите;
Поставянето на рекламно-информационни елементи и обшивки, така че да закриват части от фасадата, както и над кота корниз;
Излизане на елементи извън покривна равнина капандури, кули и др.;
Не се допуска обособяването на нови подови нива".
Ще спестим името на храбреца, открил разминаването между действителната и ведомствената истина. А именно:
– от една страна, съветът дава на въпросната сграда статут на паметник на културата, в която са разрешени само освежителни и козметични ремонти, т.е. никакво къртене, зидане, преграждане и т.н. конструктивни промени;
– от друга страна, НИНКН предлага на СЕСОНКЦ да разреши "надстрояване с отстъп от уличната фасада на съществуващата сграда и задигане на кота било до 6 метра". Единственото условие е "новата придобивка" да не се вижда от пътните платна и тротоарите на бул. "Христо Ботев".
И знаете ли какво се оказа? Че НИНКН са раздали на членовете на съвета стар фиш, в който опцията за надстрояване липсва. А човекът на НИНКН изнася презентацията си по новия фиш, в който опцията си я има.
Вместо да прекратят дебатите, да накарат НИНКН да внесе новата документация и след това да бъде насрочено ново заседание, членовете на съвета решиха казуса по соломоновски: раздадоха им в крачка по един нов фиш и работата продължи сякаш нищо не се е случило.
Другата причина, поради която министър Минеков трябва да накара съвета си да ревизира решението си, се появи, когато дойде ред за гласуване на статута. Инициатор на гафа е директорът на НИНКН арх. Петър Петров, който призова колегите си да дадат статут "Паметник на културата" не само на селскостопанската сграда, но и на залепената до нея триетажна жилищна сграда, и на целия урегулиран поземлен имот (УПИ).
Нищо, че такива предложения в документацията няма, а идеите на арх. Петров са в тотално противоречие и на Закона за културното наследство (ЗКН), и на Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Ами… гласувани бяха. От всички 16-17 участника в сесията, най-много трима да гласуваха "Въздържал се". Всички останали – горе на черешата! Както викаше навремето Асен Гагаузов – строителен министър в правителството на Сергей Станишев (2005-2009 г.) – "Животът е по-силен от всякакви ИСПИ…" (За предприсъединителната програма ИСПА и спирането на парите от страна на Брюксел заради брутални кражби и конфликти на интереси).
И накрая – черешката на торта… Пардон – черешката на министър Велислав Минеков.
На 10 септември колегите от сайта "Биволъ" изкъртиха де що имаше мивки из милата ни татковина и Балканския полуостров. Заглавният ансамбъл си е бомба:
"Интервю на "Биволъ"
„Да бъда застрелян“. Министър със заплаха за убийство заради тютюневите складове.
Разследваме дали собствениците на Винпром „Пещера“ стоят зад събарянето на тези културни паметници в Пловдив, казва проф. Велислав Минеков".
Няма да преразказваме цялото видео, защото няма смисъл да губим време с откровените манипулации на професора. Ще отбележим само, че през цялото време той говори за селскостопанската сграда на бул. "Христо Ботев" (която все още не е паметник на културата), имайки предвид истинския тютюнев склад на пресечката между ул. "Г. М. Димитров" и ул. "Екзарх Йосиф", който също не е припознат досега като културна ценност с непреходно значение.
Всъщност, ако министър Минеков не ги знае тия неща, защо не попита директора на НИНКН – арх. Петров, който – освен всичко друго – е бил и главен архитект на Пловдивска община? И прекрасно знае по какви причини едни тютюневи складове са паметници, а други не са?
Само че министър Минеков не пита, а арх. Петров не иска сам да каже публично, че собствениците на "Винпром Пещера" и на "Кепитъл Холдинг Груп" може да се познават, но нито имат общ бизнес, нито са в някакви йерархична съподчиненост…
Май дойде ред на шока и бонбата. Посред нощите един сайт, свързан със собствениците, написал, че министър Минеков е трябвало да бъде убит. И понеже той – министър Минеков – не се плашел току така, се амбицирал още повече, сезирал МВР и прокуратурата за заплахата и… така.
Чул недочул, разбрал неразбрал, т. нар. колега от "Биволъ" обяви "Банкеръ" за пловдивски сайт, свързан с "Винпром "Пещера" и… Фейсбук помията рукна. За малко, разбира се, защото много скоро трезвомислещата общност прозря за какво става дума и престана да се занимава с тази простотия (без извинение).
И понеже сме дружелюбни по характер, макар и да не цепим басма на управниците, кривнали от правия път, ще улесним малко органите на МВР и прокуратурата като публикуваме факсимиле на онова, което нито министър Минеков е разбрал, нито т. нар. колега от "Биволъ" си е направил труда да провери и прочете:
Може да сме пресолили манджата, може да не сме се изразили правилно, може да сме сгазили благоприличието, но със сигурност не сме чак толкова тъпи, че да заплашваме министър с убийство чрез собствения си сайт и с истинските си имена.
За днес толкоз. Поувлякохме се малко, но темата е по-необятна и от бившия Съветски съюз. Така че още ще има. Защото, ако не за друго, с министър Велислав Минеков и директора на НИНК Петър Петров сме на едно мнение по един магистрален проблем: Законът за културното наследство е отвратително неработещ, защото въоръжава централната власт в лицето на Министерския съвет с ужасно много правомощия, никакви отговорности и още по-малко задължения.
