Г-н Пулев, ще има ли въздух за българския бизнес през следващите няколко месеца? Естествен кислород за бизнеса, а не бизнес на командно дишане? Всъщност – вие влязохте в Министерството на иновациите и първата ви работа беше да разпоредите проверка във Фонда на фондовете. Има ли вече конкретни резултати? Установихте ли връзки с конкретни политически лица и финансови посредници?
– От първия ден на служебното правителство, екипът ни се обедини около един основен приоритет – глътка въздух за българския бизнес. Приоритетно – за микро-, малките и средните предприятия. Екипът, който заварих в министерството е отличен и ще направим дори невъзможното, но до края на годината ще осигурим 735 млн. лв. за този наистина най-уязвим сегмент на българската икономика. А сега – за Фонда. Целта на одита е да надградим кредита на доверие в системата. Ние не сме дошли тук да рушим, а да градим. Фокусът е много ясен. Първо – Фондът на фондовете е строго специализирана структура. Тя разпределя един много сериозен ресурс – 1.2 милиарда лева. Парите стигат до бизнеса само и единствено чрез финансови посредници по две основни направления – дългови и дялови инструменти. Дълговият сегмент – 80% от ресурса, се управлява от банки. При тях всичко е ясно – и процедурите, и контрола, и отговорността. Този сегмент работи прекрасно и няма защо условията да бъдат променяни. Останалите 20% са насочени към т. нар. дялови инструменти. По дефиниция те са по-високо рисков сегмент.
Вижте цялото видео от интервюто с Александър Пулев ТУК
Ще обясните ли по-конкретно за какво става дума?
– При дяловите инструменти говорим за вътрешна сегментация. За разлика от кредитнити инструменти, например, тук се осигурява финансиране дори на ниво концепция, идея. Идва един екип с презентация – дори не е задължително да има регистрирана фирма и обяснява как, ако получи финансиране, за година, две или три ще покори региона, континента или света. От другата страна стои финансов посредник, който е избран о Фонда на фондовете след провеждане на съответната процедура. Именно този посредник трябва да притежава такива качества, че да разпознава рационалните идеи, да оценява техния потенциал и – образно казано – да скочи с тях в дълбокото. В случая говорим за директна инвестиция в концепция, в бъдещото дружество за реализация на идеята…
В каква пропорция са разпределени дяловете между собственика на идеята и собственика на парите?
– Това е много ключов въпрос. Говорим за много ранен етап от развитието на концепцията, така че е изключително важно каква методология се използва. Възможно е един финансов посредник да реши, че тази идея не струва дори един лев, а друг посредник да я оцени на 100 милиона. Ние, като част от този одит, ще съберем всички методологии за оценки и ще преценим дали те отговарят на международните изисквания и стандарти. Иначе рискът е ясен: идва екипът с презентацията, поучава 50 000, 100 000 или 200 000 лева – в зависимост от мандата на Фонда – и… това е. Всичко е изградено върху единия кредит на доверие. Така че нашият одит не е лов на вещици, а рутинна проверка на официално подадени сигнали и на неофициална информация, която циркулира из социалните мрежи. Те са свързани точно с този дяловия сегмент и това не никаква изненада. Както вече казах, при банките всичко е ясно и строго регламентирано.
Между другото, Фондът – като инвеститор и „съдружник“ в начинанието – участва ли после в управлението на бизнеса?
– Повечето от финансовите посредници са с малки екипи и на практика нямат възможност да бъдат активни инвеститори. Те са по-скоро ментори – дават насоки, отварят канали за маркетинг, осигуряват срещи с международни инвеститори. Тяхната роля е предимно пасивна.
В какъв срок авторът на идеята трябва да върне парите, инвестирани в начинанието?
– Идеята е рационална. Когато дружеството си стъпи на краката и се развие, собственикът на идеята и Фонд мениджърът (т.е. финансовият посредник) продават или част от бизнеса, или целия бизнес на трета страна.
Значи това е крайната цел?
– Да, бизнесът на бъде продаден или на някой от големите в бранша – като „Гугъл“ и „Амазон“, или на стратегически или финансов купува. Тук хоризонтът е много различен, но имаме доста положителни примери в тази посока.
Прекрасно, ще посочите ли поне един такъв положителен пример? Не като име, а като фирмен профил?
– Имаме еднорог в сферата на финтех индустрията…
По този път ли е минал първият български еднорог?
– Абсолютно. И точно това е доказателството, че когато парите се управляват ефективно и стигнат до точните хора, всички рискове са оправдани. Толкова с фокуса към ресурса, който се управлява към настоящия момент. Нашата амбиция е през следващия програмен период във Фонда на фондовете да влезе още по-голям финансов ресурс – близо 2 милиарда лева. Така че ние ще направим всичко необходимо това да се случи. Ще сложим край на потенциалните конфликти на интереси и на потенциалната политическа намеса в работата на финансовите посредници. За да влезем в новия програмен период с чисти и прозрачни процедури.
Установихте ли поне симптом на политическо вмешателство в сектора?
– Бих искал да ми зададете този въпрос втората половина на септември, тъй като ние стартирахме одита в деня, като научихме за неофициалния сигнал, „обикалящ“ публичното пространство. Неговото съдържание бе също толкова проблематично, колкото и съдържанието на официалния сигнал, входиран в деловодството на министерството. Обадиха ми се страшно много хора, чието мнение няма как да пренебрегна и… така. Назначихме проверката и докато тя не приключи, аз няма да коментирам евентуалните резултати. Не желая думите ми да бъдат интерпретирани като политическа намеса или като „нещо“ друго.
Добре, каква тогава е вашата оценка за администрирането на тези процеси от предишния министър Даниел Лорер? Между другото, миналата седмица той гостува в студиото и даде висока оценка на онова, което вашият екип започва да прави? Приемственост или форма на елегантно дистанциране, след като в някои министерства има открити конфликти между „предишни“ и „сегашни“?
– Аз съм много конструктивен човек. Силно мотивиран съм и съм зареден с положителна енергия. Моят екип е съставен от професионалисти, идващи от частния сектор. Ние сме тук да градим и надграждаме. Ще запазим всички добри практики, защото имах шанса да наследя ядро от експерти, които са професионалисти до мозъка на костите си. Поел съм ангажимента да осигуря приемственост и толкоз. Процесът е двупосочен – аз протегнах ръка, екипът отговори по същия начин. Всичко останало е агитация и пропаганда, които няма да провалят основната ни цел – до края на годината да осигурим достъп на микро, малкия и средния бизнес до онези 735 милиона лева.
Веднага захпваме темата: крайният срок за кандидатстване на средства по този „кол“ е 21 септември. Така че големият въпрос тук е кога тези пари ще бъдат на разположение?
– Парите са си по линия на Министерството на иновациите и растежа. Условно можем да ги разделим на две категории: 600 милиона идват от Националния план за възстановяване и устойчивост, който е отворен и си работи. Останалата част от парите – около 135 милиона – ще дойдат до края на годината по линия на структурните фондове. Тоест – тук си говорим за новата оперативна програма „Конкурентноспособност и иновации“.
Тези суми обаче обвързани ли са с онзи прословут пакет от законодателни реформи, за който се говори от няколко месеца?
– Обвързани са, но Министерството на иновациите и растежа е изпълнило абсолютно всички свои ангажименти за първото плащане по Плана за възстановяване. За второто плащане ни остава само един ангажимент – да придвижим само проектозакона за личния фалит – или за втория шанс, както е известен. Това е ключов проектозакон, който има за цел да защити правата на всички българи, които са останали без работа по независещи от тях причини, влезли са в дългова спирала и не са в състояние да обслужват задълженията си към бюджета, банките, колекторските фирми и т.н. Тук не говорим за хората, които залагат апартаментите си и харчат парите си за хазарт, околосветски пътешествия и т.н.
Тоест – вие трябва да подготвите този законопроект в рамките на предизборната кампания, която стартира на 2 септември, така ли?
– Абсолютно. Макар че ние сме си поставили доста по-амбициозен срок – в най-много след три седмици да сме готови с пълния текст на проектозакона, да го предложим за обществено обсъждане, да анализираме коментарите и предложенията и да входираме готовия проект в 48-ото Народно събрание. Апелът ми е всички политически формации да осигурят добри условия за конструктивен парламентарен дебат, защото този закон наистина е изключително необходим.
Това е много важно, защото неотдавна в студио „БАНКЕРЪ“ вашият колега – г-н Атанас Пеканов, изрази доста сериозни съмнения за начина, по който ще минават през парламента проектозаконите, свързани с Плана за възстановяване. Според него големият проблем е не подготвянето им, а обсъждането и приемането им в пленарната зала. Това може ли да се окаже причина за пропускане на нови срокове?
– Напълно съм съгласен с г-н Пеканов. От наша страна ние ще бъдем максимално подготвени и ще изпълним всички наши задължения около подготовката на проектозаконите. Отново апелирам за конструктивност в парламента, защото носим конкретни отговорности за състоянието на малкия и средния бизнес. Просто нямаме право да загубим пари по този план заради политически интереси и разделителни линии.
При така описаната ситуация, виждате ли интерес от страна на бизнеса по споменатата от вас първа мярка от Плана за възстановяване, чиито срок за кандидатстване изтича на 21 септември?
– Интересът е много силен. Говорим за първите 600 млн. лв. от Плана за възстановяване. Като част от тази програма вече имаме отворена процедура – „Технологична модернизация“, по която на бизнеса ще бъдат предоставени общо 260 млн. лева. В пълния ѝ обем, документацията е качена и в сайта на министерството, и в информационната система ИСУН. Постарали сме се да опишем всички изисквания и стъпки на ясен и разбираем български език. Създали сме и мобилна приемна…
Виртуална приемна?
– Не, мобилна, в чиято работа аз също ще се включа. Поставили сме си задача да се срещнем с областните управители на всички ключови административни центрове. В събота, например, имах честта да се запозная с хора от бизнеса на Перник и Благоевград. Темата беше точно тази – как да увеличим популярността на отворената процедура „Технологична модернизация“. Срокът тече, тази седмица ще се в Пловдив и Пазарджик.
Парите никога не стигат. Как ще избегнете евентуалните упреци за субективност, след като за никого не е тайна, че подходът към всеки проект си е чиста проба… субективен?
– В момента с екипа разработваме система за точкуване, която е малко по-различна от системите, използвани в предишните програмни периоди. Тоест – на онези фирми, които вече са бенефициенти по някоя от оперативните програми, нашата методология „отрежда“ по-малко точки. Или казано по друг начин – ние даваме преференции на нови предприятия. Всички останали механизми за контрол – внезапни проверки, одити и т.н. си работят, те са директно под мое наблюдение и компромиси няма да има по никакъв повод.
ББР – до преди една година изключително скандална банка заради начините, по които се раздаваха – в буквалния смисъл на думата – „едни милиони“. Публична тайна беше и другото ѝ име – „Банката на ДПС“. Вие – като експерт с опит, идващ от Европейската банка за развитие – как виждате актуалното състояние на тази ключова за бизнеса банка?
– „Българската банка за развитие“ е един от основните ни приоритети. Още първият ден на нашето управление поискахме писмен анализ от Управителния съвет на ББР, поискахме информация за текущото ѝ състояние, за проблемните зони и за евентуалните мерки, които би трябвало да бъдат предприети. В момента върви много активна комуникация с банката и смятам, че Управителния съвет ще ни предостави исканата от нас информация в най-кратки срокове и в пълния ѝ обем. Поискали сме информация не само за прословутия „исторически портфейл“ – за онези спорни кредити от по стотина милиона лева става дума, но ще анализираме всяка една сделка, направена от началото на година.
Впрочем, онези около 800 милиона лева, отпуснати само на 8 фирми, несъбираеми ли са вече? Много хора от вашия сектор казват, че там всичко е минало и заминало – еднопосочно и необратимо.
– По-късно днес (понеделник, 29 август – бел. ред.) имам среща в централата на ББР. Предстоят много сериозни разговори с риск мениджмънта на банката. Поискал съм много ясна стратегия от Управителния съвет. Да, Министерството на иновациите и растежа е принципал на банката, но тази стратегия и тези мерки трябва да бъдат препоръчани и от управителите на институцията. Под една или друга форма, тази информация вече е била анализирана от БНБ, предстои независим одит на Сметната палата и когато съберем всичко накуп, когато получим и позицията на Управителния съвет, аз ще изляза пред хората и публично ще съобщя стратегията и нашата позиция около случилото и случващото се в ББР.
Значи още един повод да ни гостувате отново след един месец.
– С удоволствие.
Преди това обаче ще си позволя да споделя с вас една любопитна информация, която научих малко преди началото на разговора ни. За да я коментирате, разбира се. Вие сте стипендиант на филантропа и цар на хоръра Стивън Кинг. Как се стигна дотам, че един финансист да попадне в зоната на фентъзито?
– Или в зоната на здрача, както бе озаглавена първата новела на Стивън Кинг, която аз прочетох като тийнейджър през 90-те години на миналия век. Аз съм дете на прехода и по това време гледахме ужасно много американски филми. Един от любимите филми на баща ми беше "Имало едно време в Америка" и по онова време мечтата ми беше да видя на живо Статуята на свободата и Ню Йорк. Каквото и да си говорим, по онова време информационното затъмнение все още си беше доста сериозно и затова аз четях много. Особено Стивън Кинг. На "задната" корица на всяка негова книга задължително пишеше "Стивън Кинг е учил в университета в щата Мейн и продължава да живее в Бенгор, Мейн, със съпругата си Табита". Реално, успях да си осигуря десетина минутки в "Отворено общество" и благодарение на един ултрабавен интернет, успях да намеря пощенския адрес на университет в Мейн. Подходих проактивно, а не реактивно – описах си амбицията, желанията, бекграунда, приложих копия от САТ и Тойфел, и… успях. Първо – бях приет в Алма матер на Стивън Кинг, и второ – получих стипендия като чуждестранен студент. По-късно успях да се запозная със Стивън Кинг, но това вече е друга история.
Добре, да завършим тогава така: кое от заглавията на Стивън Кинг онагледява най-добре сегашната действителност – не само в България, в която не ни липсва нито ужаса, нито съспенса, нито мрака…
– Има една нова новела, която се казва "Пробуждане"! Нека да сме позитивни…
