– Десет часа вечерта пред „Пиано Бар”, срещу Хотел „Хемус”. Кажи „Атила” да те пуснат…
Бях сигурна, че съм го запомнила. Но когато пристигнах започнах да заеквам:
– А…а…а..
– От Чикаго ли сте? На втория етаж!
От тук нататък всичко беше само танци и музика и чаши – без дъно.
Как го направиха?! Още се чудя на Бистра, по чиято покана се събрахме и на нейната качествена половинка. Ами как иначе – на сто процента жена – сто процентов мъж се пада.
А музиката!
…
Ние не изпускаме музикантите из под око. Те също не изпускат нас и само питат – какво още искате да ви изпълним?
Най-после се почувствах в собствената си родина, сред свои.
Крайно време е да ви представя и нашата маса: все юнаци, все големи. Но най-големият юнак беше Бистра Георгиева, главен редактор и собственик на в. “Банкеръ”.
…
Когато видиш, че един човек може да се весели – бъди сигурен, че може и да работи. Как иначе ще поддържа екип от 50 човека?
Тя е в червено /разбрала е, че и отива/, готова е да отговори на всякакво предизвикателство или по точно да заговори срещу всяко такова, открито и категорично. Журналистическата страст и женска интуиция и помагат да попадне точно в центъра на един водовъртеж от банкови структури и финансови операции, проценти, статистики, с една дума-стопанска политика, започнала в България преди 15 години с всичките си падения и величия на финансови и банкови преустройства.
– През 1993 г. ми се роди „третото дете”, нарекох го „Банкеръ” – точно на 12 април – деня на авиацията – разказва Бистра.
…
Късно следобед седим в нейния уютен офис и разговаряме. И макар да е близо до „Пиано-Бара” тя рядко се ползва от удоволствието да е негов гост.
Обяснява ми как става в 7 сутрин и застава на пост пред телевизионните програми, за да гледа икономическите предавания и финансови информации.
– Фамилен бизнес – казва Бистра. – Това е истината за прохождащата демокрация в България.
За съжаление това не го разбират. Криминалният фактор и мутри преобладават, а успехът на прехода трябваше да дойде от малкия бизнес. Да няма това драстично разделение на богати и бедни.
– Едно от нашите постижения е класациите “Банкеръ на годината” – продължава събеседничката ми. – Правим я през декември, по случай “Никулден”, светецът който защитава не само рибарите, но и търговците и банкерите. Нашата награда е много престижна и критериите, с които вестникът си служи, са съгласувани с авторитетни финансови личности и с Националната банка.
Обобщаващите информации, които прави „Банкеръ” във финансовия и банковия сектор на всеки три месеца, се ползват с голям интерес.
…
Говорим за изхода от сегашната ситуация на корупция и тя вярва, че след присъединяването ни към Европейския съюз, те няма да позволят да имаме ненаказуеми и непрозрачни дела.
– Колкото е по-голяма корупцията – толкова по-агресивни ставаме ние в нейното преследване.
Вестникът има успешни разследвания при зачестилите подкупи за участие в Европрограмите на ФАР – за пътните инфраструктурни програми, и пр. Благодарение на нашите усилия има задържани и се очаква съдебната власт да си свърши работата.
– Започва вече процес на завръщане квалифицирани българи в страната. Готова ли е България да ги приеме? – е един от въпросите ми към нея.
– Администрацията – не, българският бизнес – също. Само международните компании са конкурентноспособни да отговарят адекватно на изискванията.
– “Да ти се падне да живееш в интересно време” казва една китайска поговорка. А ние живеем в такова. За съжаление лошото сега е повече от хубавото, но аз съм оптимист, че ще изчистим икономиката си – ме уверява Бистра.
Харесва ми деловия, категоричен тон на тази дама в червено, когато излага позицията си спокойно и уверено. На пръсти са хората, които съм срещала в моя живот, които заслужават адмирации за професионализма, ерудираността и душевния комфорт, който излъчват. Колкото е по голям един човек като личност, толкова по малко парадира и обратно.
…
Изкуството е слабост на Бистра. Това, което веднага прави впечатление в офиса е неговата естетика. Изчистено, модерно обзавеждане, с цветни акценти от красиво аранжирани плодове и цветя. Сякаш добрата вълшебна фея е прелетяла и оставила чаровния си полъх. Атмосфера, в която по-малко се стряскаш от курса на долара или цената на бензина. На това се дължи и присъствието на множество скулптурни пластики на именити художници, любимец от които е за нея Андрей Москов.
15 години целенасочена плодотворна мисия на една жена, завършила две инженерни специалности, но зарязала машини и роботи, за да служи на „перото на честта”.
През април, малко преди Четвъртата световна среща на българските медии в Мадрид, която ни срещна и с Бистра, „Банкеръ” празнува в НДК, в полите на Витоша своя юбилей. И има какво да празнуват.
Всички банкери и поднасят огромни букети. Финансисти, министри , политици, всички идват на тържеството. Заслужена слава, заслужен юбилей на вестник „Банкеръ”. Вестникът, който сочи чистите, „прозрачни коридори”, по които трябва да мине една нова демокрация.
Делова, категорична, по мъжки справедлива и майчински загрижена Бистра е като диригент на мощен хор, чийто глас се чува и в който всички се вслушват…
– И не забравяй да поздравиш моите приятели в Чикаго, Ед Чилян също. Сърцето ми е с вас, защото знам колко ви е трудно – още звучи топлият й и развълнуван глас в мен.
Кина Бъговска, Чикаго
