Ако не беше указът на президента, можеше и да не разберем, че сме в предизборна кампания и ни предстои предсрочен вот на 2 октомври. Участващите в него формации се държат така, сякаш гласуването тогава ще е нещо като репетиция, а истинското ще бъде някъде по-нататък. Впрочем ниската избирателна активност напълно ги устройва, защото парламентарният праг може да се прескочи и с по-малък брой гласове.
Откриването на кампаниите на претендентите за челните места в класацията бяха някак си скромни. ГЕРБ традиционно започнаха с молебени в местни църкви. На тях присъстваха предимно партийци и активисти. Голям интерес от страна на симпатизанти и потенциални избиратели не се забеляза, въпреки че някои социолози засега дават първото място на Бойко Борисовата партия. Самият лидер пък е влязъл в кампания още от преди 2-3 месеца. Той обикаля села и паланки и
в типичния си стил говори небивалици
пред понасъбраните от партийните структури хора. Борисов пак иска да въвежда ред в хаоса, който приписва изцяло на управлявалите неотдавна, но избягва темата за своите 12 години във властта. Или ако спомене нещо, то ще е хвалба – за цените на горивата, за магистралите… Промените в геополитическата ситуация и произтеклите от това кризи явно са извън неговите интереси.
Не проявяват особено старание и въображение и от "Продължаваме промяната“, при все че също очакват да спечелят изборите. Публиката, пред която спира партийният автобус и лидерите излагат вижданията си, е доста рехава. Всъщност, те не лансират нови идеи, а наблягат на
няколко действия от 7-месечното си управление
и настояват, че трябва да си довършат работата. Във всеки случай т. нар. флашмоб, чрез който се изобрази българският трикольор с цветни листове хартия, беше доста странно хрумване и май въобще не постигна ефекта, който се очакваше.
Още при учредяването на формацията Кирил Петков и Асен Василев бяха казали, че тя ще е „облачна партия“, т.е. ще развива дейността си в интернет и няма да полага усилия да гради местни структури. Сега обаче се вижда, че точно така няма да стане, защото догодина ще има и местни избори. И „Продължаваме промяната“, колкото и да не иска да прилича на традиционните стари партии, а да е нещо ново и различно, изглежда ще е принудена да създава и някакви структури по места. Нещо, което вече се опитват да правят в хода на кампанията за предсрочния парламентарен вот, търсейки платени координатори едновременно с членове на секционните избирателни комисии.
Скромно откри кампанията си и БСП – в присъствието на активисти в червени тениски, представяне на кандидат-депутатите и малобройно шествие в Бургас под мотото за социална, справедлива и сигурна държава. Ако не броим периодичните изблици срещу президентската институция на лидера Корнелия Нинова и тясното й обкръжение, социалистите ревниво
приписват на себе си социалните придобивки,
постигнати от четворната коалиция за пенсионерите и младите семейства с деца.
И при "Възраждане" нищо особено – десетина активисти с партийни знамена, които пък искат да си връщат държавата, на фона на фантазиите на лидера Костадин Костадинов, че партията му трябва да управлява сама.
Горе-долу така протече официалното начало на предизборната кампания и при останалите участници в надпреварата, като "Има такъв народ" подсили мероприятието в Плевен с оркестър, свирещ народна музика. Това по някакъв начин сигурно трябваше да убеди зяпачите, че приближените на Слави Трифонов са сами срещу всички, но заедно с народа.
Към фолклора прибегнаха и ДПС във Видин. От там тръгна традиционният Централен лъч, чрез който ръководството на движението прави предизборната обиколка из страната с настояване, че без тях няма стабилност.
Незнайно защо "Демократична България", която има нужда от всеки глас на свой симпатизант, за да прескочи бариерата, се отнесе най-несериозно към мероприятието. Тя отби номера с
кратък клип на един от съпредседателите си
– Атанас Атанасов, качен на лодка на варненския бряг. Думите му обаче почти не се чуваха заради вятъра, дори и да е изрекъл нещо разумно за предстоящия вот.
Според някои наблюдатели политическите субекти не проявяват особено старание в живите контакти с избирателите, защото са открили … интернет. Иначе в предишни години мотото на част от партиите беше "от врата на врата".
"Предизборната кампания в интернет не е спирала. Откакто преоткрихме, че има интернет, откакто разбрахме, че Фейсбук не се използва само за снимки на котенца, от екскурзии и за честитка за рождени дни, а и откакто политиците влязоха в него, кампанията е постоянна, сякаш. Там е тяхната трибуна, техните симпатизанти, а може би и част от техните тролове, ако не и всичките", коментира Даниел Киряков, експерт по кризисни комуникации. Според него групите от тролове в интернет като нищо
могат да съсипят кампанията на някоя партия.
Все пак в социалните мрежи всеки може да каже каквото си иска без да носи каквато и да е отговорност за думите си.
Други анализатори обръщат внимание на неумението на водачите и партийните функционери да контактуват не само с потенциалните избиратели, но и помежду си. Всичко се свежда до спор, агресивно поведение, вадене на кирливи ризи, компромати…
"Съвсем друг е въпросът, че липсва нещо тук, а именно дебатите – онова умение да застанеш в пряк ефир срещу опонента си и да го надговориш или аргументирано да го победиш в очите на големия електорат, който жадно би трябвало да попива думите на едните и другите", отбелязва проф. Росен Стоянов, експерт по публични комуникации и преподавател в НБУ.
Поради тази причина лидерите отбягват да участват в организираните от различни медии дебати и там обикновено отиват хора от втория, дори третия ешелон. Ръководителите на партиите предпочитат да са сами в студиото, да получават удобни въпроси, да могат да хулят опонента, да манипулират зрителите спокойно, без да им се противоречи, без да бъдат прекъсвани, без отсрещната страна да може да се защити или да ги опровергае. Това евентуално става по-късно, в друго предаване или друга медия, само че тогава нещата се размиват и кой разбрал, кой недоразбрал…
