Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира 17% спад (с 1.9 млн. барела дневно) на руския добив на суров петрол до февруари 2023-а след цялостното влизане в сила на ембаргото на Европейския съюз срещу Москва. Въпреки че редукцията от 1.9 млн. барела на ден е по-малка от мартенското предвиждане на агенцията за загубата на 3 млн. барела, тя показва влиянието, което ще окаже европейската забрана върху руското черно злато и рафинирани петролни продукти дори при пренасочване на значителни количества към други пазари.
Русия, която е един от най-едрите производители на суров петрол в света, е помпала почти 11 млн. барела дневно през август – незначително под добива преди на 24 февруари да нахлуе в Украйна, информира на 14 септември МАЕ. Експертите очакват това количество да се понижи до 10.2 млн. барела на ден през декември и до 9.5 млн. през февруари 2023-а.
През август МАЕ предупреди, че западните санкции са имали "ограничено влияние" върху руския петролен продукт от началото на войната досега. Въпреки че износът за Европа, САЩ, Япония и Южна Корея е паднал с 2 млн. барела дневно от началото на инвазията, пренасочването на по-големи количества към Индия, Китай и Турция са компенсирали частично загубите за Кремъл, допълва базираната в Париж агенция. След цялостното въвеждане на санкциите на ЕС обаче нови 1.4 млн. барела дневно суров петрол плюс 1 млн. барела на ден петролни производни трябва да намерят други купувачи, предупреждава МАЕ.
Въпреки че общият износ на руско черно злато се е повишил през август с 220 хил. барела на ден, приходите на Москва от този експорт са намалели с 1.2 млрд. долара – до 17.7 млрд. долара, заради поевтиняването на горивата в световен мащаб, пресмятат експертите.
Ефектът от санкциите на ЕС ще зависи от отражението на ценовия таван, предложен от членовете на Г-7, с който трябва да се съобразяват необхванатите от ембаргото страни. Целта на лимита е да се орежат приходите в руската хазна от продажби на черно злато без да се качват допълнително цените след изтеглянето на милиони барели от пазара. Инициативата, подкрепена в началото на месеца от финансовите министри на държавите от Г-7, ще разчита на система от стимули за вносителите на руските горива, търсещи застрахователно покритие и превоз от компании, регистрирани в най-развитите индустриални държави, като страните от ЕС ще трябва да се съобразяват с тавана. По оценка на МАЕ, някои трети държави вероятно няма да се съгласят с ценовия лимит и това ще доведе до по-нататъшно пренасочване на част от руския петролен експорт.
Последната прогноза на МАЕ за Русия излиза след като експертите понижиха с около 110 хил. барела дневно очакванията си за глобалното потребление на черно злато през 2022-а. То спада основно заради охлаждането на развитите стопанства и натиска от карантините срещу коронавируса в Китай. Предстоящият широкомащабен завой от природен газ към суров петрол заради рекордно високите газови котировки означава, че ръстът на общото търсене ще се забави "незначително", предупреждава агенцията.
Новата прогноза на МАЕ е потреблението през 2022-а да нарасне с 2 млн. барела дневно – до 99.7 млн, а през 2023-а да има още едно увеличение с 2.1 млн. барела на ден – до 101.8 млн. – или над нивата отпреди пандемията.
Експертите на страните производителки на петрол от ОПЕК имат малко по-различни виждания: ръст на търсенето с 3.1 млн. барела на ден през 2022-а и с 2.7 млн. през 2023-а. На 13 септември картелът обяви петролните разпродажби от последните седмици за "погрешни сигнали" и се позова на очаквания "здрав" ръст на потреблението през 2023-а. Котировките на сорт "Брент", които достигнаха до почти 140 долара през тази година, падат от края на юли, като през миналата седмица дори слязоха под 90 щ. долара за барел за контрактите с доставка през октомври. В късния следобед на 15 септември цените се движеха в близост до 92 долара за барел.
