България няма да се присъедини на 1 януари 2024 г. към еврозоната и вече имаме достатъчно аргументи да считаме, че това не може да стане. Трябва да покрием всички критерии от Маастрихт, а ние имаме проблем с два от тях. Това заяви проф. Даниела Бобева, преподавател в пет български висши учебни заведения, заместник министър-председател в правителството на Пламен Орешарски и министър на търговията в служебното правителство на Стефан Софиянски.
„Инфлацията през тази година е много висока и продължава да бъде висока, или ако инфлацията ни е двуцифрено число, то да покрием Маастрихтския критерий, дори и да спада през следващата половин година, пак ще надхвърлим инфлационния критерий.
Проблемът ще бъде и фискалният дефицит, защото с ревизията на бюджета бяха заложени много мерки за компенсация, за стимулиране на бизнеса и др. Пари за тях трудно ще стигнат, или няма да има през следващата година, което до края на годината ще увеличи фискалния дефицит над разрешените 3 процента. Няма да покрием критериите и нямаме достатъчно политическа воля, за да приемем еврото през 2024 г.“, заяви тя.
Проф. Даниела Бобева каза, че по принцип
всички сме за приемането на еврото.
Но, когато в последното НС една от политическите партии е предложила БНБ и Министерството на финансите (МФ) да направят задълбочен анализ на ползите и рисковете от присъединяването ни към еврозоната и този дебат да бъде подложен на публично обсъждане, до решение в тази посока така и не се е стигнало.
„Поради това наглед дребно нещо, след като няма обществено съгласие, предполагам, че много трудно и в следващия парламент ще има такова, още повече, че се очаква в следващото НС да влязат патриотични организации, които категорично предварително вече са се обявили срещу приемането на еврото“, смята тя.
Проф. Бобева подчерта, че датата за влизането ни в еврозоната има значение. По думите ѝ през 2024 г. ще бъдем в тежка следвоенна ситуация с диверсифициране на енергетиката и други много рискови фактори, за които никой не е подозирал досега, така че в тази несигурна среда – политическа, финансова, икономическа, могат да избуят
много негативни ефекти
от приемането на еврото.
„Затова на мен ми се струва, че еврото трябва да се приема в спокойна среда – икономическа и политическа“, сподели тя.
„Промените в еврозоната плашат от гледна точка загубата на национален суверенитет, освен това, когато гледаме анализите на другите държави, които са с дерогация като нас, към момента имат изключение от влизането в еврозоната, но трябва рано или късно да го приемем. Това, което ми прави впечатление е, че те първите години, когато анализираха ползите и рисковете от приемането на еврото, се фокусираха върху макроикономическите фактори“, заяви тя.
Бобева подчерта, че колкото повече гледаме макро, толкова повече можем да пропуснем съществени ефекти от приемането на еврото, защото трябва да гледаме ефектите върху домакинствата, какво точно ще се случи с тях, както и върху бизнеса.
„Например износителите и вносителите ще спечелят от приемането на еврото определено. Самата еврозона налага повече държава в икономиката, а при нас в българския контекст повече държава означава по-малко икономика“, заяви проф. Бобева. Тя е категорична, че трябва да гледаме по-диверсифицирано обществото, какви са ползите и рисковете за всяка една група от него.
Независимо от всичко обаче, проф. Бобева отбеляза, че присъединяването на страната ни е
единственият изход от този паричен режим,
в който се намира България. Има и друг – отказ от валутния борд, но за страната ни той не съществува, защото подобен сценарий винаги е негативен, пример за това е Аржентина.
Според критиците паричната политика на Еврозоната директно ще се пренася върху нас, когато се страната ни се присъедини към нея, но финансистът уточни, че тя и сега се пренася при нас. „Другото притеснение е, че еврозоната не може да си регулира собствените дългове и че ще вървим към свръхзадлъжнялост. Ами ние започнахме да задлъжняваме извън еврозоната, така че този аргумент според мен също трябва много внимателно да се помисли“, обясни проф. Бобева.
По думите ѝ самата подготовка за приемане на еврото е от изключително значение и то главно, за да се ограничат спекулативните покачвания на цените. Тя обясни, че ние имаме потенциал за покачване на цените, защото покупателната ни способност е различна, защото имаме да догонваме цени. Но онова, което я притеснява е, че през последните години терминът „спекула“ доминира навсякъде.
„Ако ние нямаме пазарни и публични инструменти за борба срещу спекулата, тогава е възможно да имаме спекулативен шок. Ако добре се подготвим и предварително добре организираме кампанията, това може да намали тези рискове, но все пак
в тази среда през последните години цъфти спекулата.
Трябва да внимаваме и първо да си изчистим къщата, за да не стане така, че вместо да спечелим, да загубим. В еврозоната има държави, които просперират и такива, които се провалят. Зависи от нас“, смята проф. Бобева.
Проф. Бобева подчерта, че хубавото на еврозоната са спасителните програми и планове, че няма да те оставят да затънеш съвсем. „Достъпът до евтин ресурс от Европейската централна банка ще даде шанс на банките да вземат по-евтин ресурс, и дай Бог, да го пласират при фирмите и домакинствата на по-ниски цени. Да, много зависи от самата организация на процеса, затова процесът трябва да започва много, много по-отрано“, каза още специалистът.
Проф. Бобева продължава да мисли, че еврото е единственият път за българската икономика.
