Г-н Табутов, ще говорим за икономика, но да започнем с политика, и то – глобална. Защо гражданите остават с впечатление, че в тази предизборна кампания липсва диспут върху външната политика, а партийните лидери се ограничават главно с двузначния ориентир "За" и "Против" Русия?
– Протичащите световни процеси са много тясно свързани с икономическите тенденции. Динамиката на събитията е много различна от това, което наблюдавахме през последните 10 или 20 години.
Вижте цялото видео от интервюто с Владимир Табутов ТУК:
Нещо повече, то е различно от всичко, което е наблюдавано през последните 70 години.
– Прав сте. Промените са доста интензивни. В краткия живот на 47-ото НС нашата политическа сила набеляза лъча, който искаме да следваме, и изразително споделихме с всички в ЕС каква е нагласата на българското общество. Показахме, че сме партньор, с който може да се работи. Дори вътрешно сме коментирали, че изпълнителната власт се фокусира прекалено много във външните фактори, за сметка на някои локални.
Един забележителен атлантик, който подаряваше кученца на Путин и искаше в Черно море да наблюдава само платноходки, упреква ПП, че е проруска партия. Като цяло, от средите на задкулисието ви замерват със същите критики, които вие отправихте към тях. Регистрирате ли щети от този политически бумеранг?
– Не смятам, че има нужда да отговаряме на такъв род реплики. Посягането към лъжата е първичната реакция на всеки, който се чувства застрашен.
Не се ли получава ефектът на детската градина?
– Така е. Опонентите ни искат да насочат избирателя към фразата на Бай Ганьо, че всички са маскари. За да останат хората с впечатление, че всички се стремят към властта за собствена изгода.
И че всички са прости. Вие също сте харвардски възпитаник, не е ли куриоз, че една от най-елитните школи в света се трансформира у нас в обиден епитет? постепенно „харвардец“ се превръща в синоним на недоучен човек и то сред народ, който е заделял последните си пари, за да изучи децата си в най-добрите световни университети.
– Това е резултат от една добре проведена пропаганда за дискредитиране. Има и друг фактор – голяма част от хората, които ценят образованието, за съжаление вече са напуснали пределите на държавата. Новото преброяване показа, че в България живеят под 7 млн. човека. Когато управляваше, бившата опозиция нагледно показа как се пропъждат младите хора.
Като енергиен специалист как оценявате газовата завеса, която плътно затули предизборната кампания? Все пак нито икономиката ни, нито българските зависят фатално от синьото гориво. Другите енергоносители са значително по-първостепенни за бизнеса и бита, така че какво прикрива "Газовата пелена"?
– Винаги апелирам към моите колеги да не обръщат специално внимание на темата за природния газ. Това е поредното оръжие на опонентите ни, за да произвеждат скандали, които не помагат нито на енергетиката, нито на населението. Ще дам един пример. ПАВЕЦ “Чаира“ не работи. За времето от 2 август, когато правителството падна, до 2 октомври – денят на изборите, централата щеше да реализира приходи от над 1 млрд. лева. Сравнете това с разходите за газ и дефицитите на Топлофикация-София. Ето защо ПАВЕЦ „Чаира“ е много по-гореща тема от газа. Много по-гореща тема е и бъдещето на ядрената енергетика. По-гореща тема е и свързаността между системните оператори на Балканския полуостров. Там са истинските въпроси. Шумотевицата около газа започна през февруари т. г., когато опозицията обяви сделка, от която държавата за три секунди загубила 150 млн. лева. Тогава за първи път в лично качество се сблъсках с демагогията на ГЕРБ. Зададох си въпроса "Имало ли е такава сделка, или не?". Организирахме извънредно заседание на Комисията по енергетика в НС. След пет дни дойде и доклад от ДАНС, който ясно показа, че такава сделка не е имало. Вече следя много внимателно всяко изявление на енергийните експерти от опозицията. Така се роди темата за газа, от която се интересуват всички, но която е незначителна за българската енергетика. Тя бе много умело използвана в контекста на войната.
Каква е вашата концепция за развитието на ядрената енергетика – разширяване на АЕЦ „Козлодуй“ или реанимиране на АЕЦ „Белене“?
– Ще започна с предистория от моя личен опит в ядрената енергетика, от посещенията и разговорите ми в АЕЦ „Козродуй“. Първият важен аспект е технологията, която може да се ползва дългосрочно. Зависимостта от руското ядрено гориво, руските части и връщането на отработеното гориво в Русия трябва да се прецени стратегически и политически план. В ядрената енергетика трябва да се работи на аполитично и експертно ниво, на базата на професионален анализ.
Според някои експерти, 7-ми и 8-ми блок в Козлодуй могат да бъдат изградени с американски или канадски технологии и така да сложим край на руската атомна зависимост. Какво е вашето мнение?
– Зависимост от дадена компания или технология винаги ще има, защото 5-6 корпорации произвеждат такова оборудване. Аз смятам, че Русия в сегашния си вид на управление няма да съществува дълго, това е Путинова Русия. А руската технология, която ползваме не е за отхвърляне. В АЕЦ „Козлодуй“ за смяна са стотици хиляди части и неизбежно разчитаме на руския доставчик. Въпрос на експертно мнение е дали да диверсифицираме с алтернатива, която технологично е по-незряла. В Англия с неруска технология се строи АЕЦ, която закъснява вече с 2 години, а бюджетът е удвоен. Дали това е нещото, което искаме да си причиним, не мога да кажа.
Но казвате, че в атомната енергетика не трябва да се вкарва идеология.
– Трябва да търсим експертно решение и реална преценка дали Русия използва ядрената енергетика като оръжие, подобно на газа. Другият аспект на ядрено-енергийната тема е наличието или липсата на кадри в този отрасъл. След посещенията ми в Козлодуй съм убеден, че там е огнището на ядрената ни енергетика и по-рационалното е новите мощности да бъдат построени там, където работят над 3500 души, а 1500 от тях са инженери. Човешкият капитал е богатство, което не трябва да подценяваме и да пилеем.
От човешкия капитал в по-широк план зависят и преките чуждестранни инвестиции – големите компании искат правов ред, добра инфраструктура и квалифицирана работна ръка.
– Точно така е. Но мога да направя и паралел – ако инвестирате във фотоволтаични централи или вятърни паркове, експертизата при човешкия фактор не е от такова значение.
Затулиха ли военните събития зеления хоризонт или го разшириха – вследствие на енергийните зависимости от агресора?
– Амбициите на всички европейски държави са за бързо изграждане на зелени мощности.
Възможно ли е обаче бързо изграждане на зелена алтернатива?
– Възможно е и такива мерки се предприемат на ниво правителства и законодателства. Към момента Германия има изградени около 40 гигавата мощности в соларната енергия за последните 20 г., а перспективата е до 2030 г. да изградят още 60 гигавата. Но за целта се създават доста държавни облекчения от всякакъв характер и задължения за изграждане на такива инсталации в индустриални обекти и жилищни сгради.
В повечето европейски държави влизат в сила и сурови мерки срещу разхищението на енергия в най-масов план. Защо у нас тези инициативи закъсняват?
– Още през февруари мах едно изявление от парламентарната трибуна, че първата мярка срещу енергийната криза е енергийната ефективност. В самата енергийна ефективност най-бързата мярка е пестенето на енергия. Тогава колегите от ГЕРБ ми се присмяха, че през зимата ще трябва да идваме на работа с пуловери. А сега почти целия ЕС приема нормативни актове, чрез които това се въвежда като задължителна мярка. Имам чувството, че нашето население приема пестенето като срамно действие.
Какъв дял би могла да заеме в България зелената енергетика в следващите 8-10 години?
В НПВУ сме заложили перспектива за съоръжения за съхранение на зелена енергия. През 2030 г. реалният зелен дял в енергийния микс може да е над 30 процента.
Към вашата идея за използването на геотермалната енергия също се чуха ехидни гласове.
Има хора, които не вярват в тази възможност, а тя е доказана и много ефективна – денонощна и целогодишна е. Геотермалната енергия е прекрасен потенциал.
Възобнови се дебатът за добив на шистов газ на наша територия. Преди години от ГЕРБ предизвикаха налагането на мораториум върху фракинга, а сега оглавиха кампанията за неговото използване. Каква е позицията на ПП по темата?
Може да звучи банално, но е нужен пространен анализ. Не са изаснени напълно нито потенциала, нито локацията на находищата.
Разговора води: Емил Янев
