Икономическата криза на еврозоната се задълбочава, а регистрираната за първи път в историята двуцифрена годишна инфлация засилва натиска върху Европейската централна банка да продължи да качва агресивно лихвените проценти.
Септемврийските потребителски цени са скочили с 10% годишно, показват официалните данни на статистическата служба на Европейския съюз – Евростат, публикувани на 30 септември. Стойността е над усреднената прогноза на агенция "Блумбърг" за 9.7%, което се случва за пети пореден месец.
Енергията и храните отново са основният инфлационен двигател, което не попречи на базовия ценови индекс, от който са изключени, да достигне най-високите в историята 4.8 процента.
Икономически анализатори очакваха подобна неблагоприятна инфлационна картина за блока на еврото след като ден по-рано Федералната статистическа служба на Германия съобщи, че през септември потребителските цени в страната са се увеличили с 10.9% годишно, надхвърляйки августовския ръст от 8.8 процента. Това е първата двуцифрена стойност след въвеждането на еврото преди повече от 20 години. Инфлационният подем бе очакван след като правителството отмени летните отбиви от билетите за публичен транспорт и горивата.
Изненадващо, Франция и Испания се представиха доста по-добре от очакванията. Френската инфлация през септември се понижи до 6.2% годишно след 6.6% през август. А испанската слезе под 10% – до 9.3% след августовските 10.5 процента.
Положението в Нидерландия обаче се влошава с отчетения 17.1% ръст на потребителските цени през този месец.
Обхватът на ускорението на инфлацията със сигурност ще разтревожи Европейската централна банка, водеща битка да охлади цените в еврозоната. И ще наложи ново голямо лихвено движение от поне 75 базови пункта на следващото официално съвещание на банковия управителен съвет на 27 октомври. Всъщност, то вече е вкарано от инвеститорите в цените на пазарните инструменти.
Сред най-сериозните привърженици на сериозно лихвено повишение са представителите на трите балтийски държави, където цените са скочили с по над 20 процента. Техните колеги от Австрия, Словакия и Словения мислят по същия начин. За 75 базови пункта лихвен ръст настоя в средата на седмицата и председателят на Литовската централна банка и член на управителния съвет на ЕЦБ – Мартинс Казакс, в чиято държава цените са скочили с 22.5% годишно през септември.
Със задълбочаване на недостига на газови доставки и наближаването на зимата паричните стратези се готвят за още по-тежки месеци и за по-нататъшно повишение на инфлационния натиск. В тази насока са и последните прогнози на ОИСР, чиито експерти повишиха в началото на седмицата прогнозата си за инфлацията в еврозоната през 2023-а с 1.6% – до 6.2 процента.
