Унгария предприе извънредни действия, за да спре свободното падане на националната валута малко след като премиерът Виктор Орбан поиска от централната банка и от финансовия министър да овладеят инфлационния ръст.
Форинтът, поразен от поредица насрещни ветрове, включително очертаващо се забавяне на икономиката, замразени помощни фондове от Брюксел и най-високия ръст на потребителските цени от 1996-а, поскъпна с 3% след като паричните власти въведоха еднодневен депозит с 18% годишна лихва. Той де факто заменя базовия лихвен процент в размер на 13% като основен монетарен инструмент, обяви на брифинг в Будапеща на 14 октомври заместник председателят на Унгарската централна банка Барнабас Вираг. Политиката ще остане в сила до стабилизирането на форинта. Вираг уверява, че "интервенцията е наложителна" и че институцията ще осигури също чуждестранна валута, за да покрие качващите се разходи за внос на енергия на страната – основен двигател на инфлацията и една от главните причини форинтът да е сред най-губещите световни валути.
Мярката на унгарските централни банкери са в синхрон с другите мероприятия за успокояване на инвеститорите, изплашени от трусовете на глобалното стопанство и правителствените политики. Във Великобритания, например, "Бенк ъф Инглънд" обяви извънредна програма за покупка на облигации, за да спре потъването на британските активи, предизвикано от лишения от финансиране план за данъчни редукции на кабинета на премиера Лиз Тръс.
Действията на Унгария усложниха допълнително паричната политика на Унгарската централна банка, която от години използва нетрадиционни инструменти. Като послание за предстоящи лихвени увеличения институцията удължи горния край на лихвения коридор до 25% от досегашните 15.5 процента. Това е 180-градусов завой след септемврийското изявление на паричния комитет, че ще спре да качва кредитните разходи и вместо това ще се съсредоточи върху пресушаване на ликвидността.
Пазарни стратези коментират, че новият инструмент ще внесе преходно успокоение и няма да е достатъчно средство да подпре форинта. И че инвеститорите наказват валутите, чиито централни банки дръзват да се отклоняват от възходящия лихвен цикъл.
Засега обаче стратегията работи: унгарската парична единица поскъпна най-мощно към единната европейска валута от 2011-а – ден след като на 13 октомври потъна до най-ниската в историята котировка от 433.77 форинта за едно евро. И сви до малко под 12% загубите си от началото на годината. Унгарските правителствени облигации паднаха рязко, като доходността на тригодишния дълг набъбна със 152 пункта – до 14.72 процента.
Вираг обяви извънредните мерки минути след като Орбан каза, че е разпоредил на финансовия министър и е поискал от шефа на централната банка Дьорд Матолши "с необходимото уважение" да ограничат инфлацията поне наполовина до края на 2023-а.
Мероприятията се провеждат след като ръстът на потребителските цени надхвърли 20% годишно през септември с очаквани по-високи стойности до края на годината. Унгарските централни банкери обаче залагат целевите 3% годишна инфлация в паричната си политика.
Комбинацията от къси позиции във форинти и растящите нужди на правителството да финансира в чуждестранна валута вноса на природен газ, "са започнали да се обединяват по засилващ се от само себе си начин", посочва Вираг. И допълва, че той и колегите му не могат да наблюдават бездейно как тези два фактора заплашват валутните пазари и чрез тях – средносрочните цели за стабилност. Централната банка ще използва валутните си резерви до края на годината, за да финансира енергийния внос, оценяван на 1.5 млрд. евро на месец. И същевременно ще остави "адекватни" интернационални запаси, уверява Вираг.
