Дребните инвеститори са се устремили към бързоликвидните инвестиии след като мощните продажби на финансовите пазари през тази година нанесоха загуби за милиарди долари и охладиха ентусиазма към по-рисковите активи. Почти 140 млрд. долара са били насочени към фондове от паричните пазари на дребно от началото на годината, по данни на Investment Company Institute (ICI) – търговската асоциация на американските и интернационалните инвестиционни компании, включително взаимни фондове, затворени фондове, търгувани на борсата фондове и фондове за доверително управление. Така общият инвестиците в тези дружества са достигнали 1.55 трлн. щ. долара след десет поредни седмици на свеж капиталов приток към тях, като само през последните три са постъпили почти 36 млрд. долара.
Това "настъпление" към кеша е резултат от продължителните и спонтанни продажби на американските фондови борси през тази година, заличили почти 15 трлн. долара от пазарната капитализация на публично търгуваните компании. Базовият американски борсов индекс S&P 500 приключи септември с най-дългата серия от тримесечни загуби от финансовата криза през 2008-а. Пазарните трусове, подгрявани от високата инфлация и растящите кредитни разходи в условията на затягане на паричната политика на Федералния резерв, унищожават доверието на инвеститорите и на потребителите. И растящ брой икономисти предупреждават за ресеция през идната година.
По-високата доходност на фондовете от паричните пазари, която нараства стабилно откакто през март американските централни банкери започнаха да повишават лихвените проценти, приличат инвеститорите в краткосрочни и овърнайт активи. Фондът на "Фиделити" за правителствени парични инструменти, който управлява 240 млрд. долара, в момента предлага грубо 2.6% годишна доходност. Годишната възвръщаемост на паричния фонд на "Вангард" с 218 млрд. долара федерални фондове пък се е изкачила до 2.83% през този месец. Индексът на стоте най-големи фондове на паричните пазари, изчисляван от информационната фирма "Крейн дейта", която следи сектора, показва, че доходността се е повишила средно до 2.77% от 0.02% в началото на годината. И индивидуалните инвеститори за първи път от доста години получават някакви приходи от вложенията си.
Едрите мениджъри на активи също са се включили в тренда и заделят все повече кеш, изчаквайки сътресения и на фондовите борси и на пазарите на инструменти с фиксиран доход. Публикувано през седмицата проучване на "Бенк ъф Америка" показва, че мениджърите на активи държат 6.3% от портфейлите си във високоликвидни продукти – най-високият дял от април 2001-а.
Въпреки че мнозина инвеститори търсят убежище в кеша, институционалните парични фондове все още не са набавили изтеклите 87.4 млрд. долара откакто Федералният резерв започна да повишава лихвените проценти, с което отливът на капитали от тях е надхвърлил 250 млрд. долара през 2022-а. Тегленията са отчасти от фирми, които са похарчили натрупаните по време на пандемията излишъци за погасяване на задълженията, ползвани за бизнеса им. Анализатори на "Голдмън Сакс груп" предупреждават, че "кешовите баланси са се върнали на предпандемичните си нива" както за компаниите с висок инвестиционен рейтинг, така и за по-рисковите (junk) дружества.
Заражда се и активна конкуренция както от американски, така и от задгранични небанкови институции, редлагащи по-високи лихви на корпоративните клиенти, за да привлекат депозити. Някои опитни индивиди и мениджъри на активи пък предпочитат да управляват кешовите наличности сами. Има и лица, инвестиращи в краткосрочни инструменти като акредитиви, краткосрочни американски ДЦК или банкови депозитни сертификати. Което, по оценка на експерти от бранша, не винаги работи в полза на инвеститорите, защото Федералният резерв е повишил лихвените проценти по-бързо от очакванията.
За разлика от тях, фондовете от паричните пазари са се пренасочили твърдо към по-краткосрочни инвестиции от началото на годината, като много от тях ползват и овърнайт репо-контрактите на Федералния резерв – програма, до която имат достъп само някои банки и парични мениджъри. Това им позволява да се възползват от по-високите лихви веднага след като централната банка повиши кредитните разходи.
Апетитът за кеш ще остане обвързан с политиката на Федералния резерв и с колебанията на финансовите пазари, посочват инвеститори. Някои пък вече се осяват, че ако и когато американските централни банкери преценят, че имат контрол върху инфлацията, кешът може да се окаже по-непривлекателен. Ако обаче инфлационният натиск се окаже по-упорит и дълготраен, лихвените проценти ще останат положителни за по-дълъг период от време и фондовете на паричните пазари ще запазят по-продължително благонадеждността си.
