Д-р Живков, очевидно е, че в представителната си част българската демокрация се нуждае от спешни (пре)настройки. Справедливо ли е, например, гласовете за дадени парти, останали под 4-процентната бариера, да бъдат разпределяни и усвоявани от политически сили с противоположни възгледи?
– Наистина имат такъв проблем, но той няма как да бъде отстранен. Този праг не е измислен у нас. Някъде – като в Нидерландия и Израел – той е по-нисък, но в Германия е по-висок – 5 процента. Ние – с нашите си 4%, сме някъде по средата. По-същественият проблем е, че разпределението на мандатите се прави не на базата "Общ вот на населението", а на партиите, прескочили 4-процентната бариера. А най-лошото е, че тази бариера се съчетава със силно фрагментирана партийна система. В парламента влизат 6-7 политически субекта, но ако "разчленим" коалициите на съставните им части, изведнъж се оказва, че в парламента най-малко 10-12 отделни партии. А тези, които взимат 1% от вота (т.е. добират се до заветните субсидии – бел. ред.), често надхвърлят 20 "бройки". Крайният резултат звучи невероятно – доста често близо 80% от реално гласувалите са представени в парламента. Лично аз не мисля, че бариерата у нас трябва да се сваля, защото това би довело до още по-силно разпарчетосване на партиите. И би направило сформирането на парламентарни мнозинства съвсем непосилна задача.
Вижте цялото видео от интервюто с д-р Светослав Живков ТУК
Значи ли това, че тази 4 процентова бариера подтиква партиите към предизборни коалиции?
– Да, би трябвало да ги подтиква. Но в България влияят и други фактори – психологически, личностни.
В СТУДИО "БАНКЕРЪ" г-н Давид Леви разви тезата за „Правило на остатъците“, според което избирателят има възможност за нещо като резервно гласуване: ако първият му избор остане под бариерата, вторият отразява неговите политически разбирания и гласът му не попада в идейни противници. Това правило се практикувало в Ирландия и Израел, а у нас дали е осъществимо?
– Не съм запознат с този пример и не съм сигурен, че такова правило може да бъде приложено на парламентарни избори. Чисто технически, това би било вид преференциално гласуване – като в Австралия. То обаче е осъществимо при мажоритарно гласуване в едномандатни райони, т. нар алтернативен вот. От двайсетина години така се избира кметът на Лондон. Партийното фрагментиране трудно се преодолява с изборни регулации. Това би могло да стане, ако се въведе мажоритарна система. Но трябва да имаме едно наум – тя автоматично сваля броя на партиите в парламента, но засилва непредставителния вот.
Значи ли това, че реформите в изборното законодателство са безсилни за разблокиране на представителната демокрация?
– Частични ползи може да има, но нашите проблеми са свързани с българския политически манталитет.
И с качеството на политическия продукт.
– Да. Докато българските партии не станат партии в истинския смисъл на думата – с ясни идеи и отговорни членове, решение не може да се очаква. Виждаме и безотговорно поведение на хора в секционните комисии – проблем, който няма как да бъде решен нормативно, при положение, че партиите имат остър дефицит на сериозни кадри.
Какво явление наблюдавате в разрастващото се общество „не подкрепям никого“ и вероятността то електорално да набъбне до мащаб, съответстващ на парламентарна група?
– Бариерата за влизане в парламента е около 90 000 гласа. На следващите избори „Не подкрепям никого“ могат да преминат този праг. Но чисто юридически това няма да доведе до никакъв ефект, защото парламентарните мандати се определят от вота за партиите и коалициите. Дори и 200 000 да станат тези гласове, те няма да променят нищо. Сериозният проблем е политически и легитимационен, защото опцията „Не подкрепям никого“ бе въведена, когато гласуването стана задължително.
Значи ли това, че онзи, който гласува с "Не подкрепям никого“, бива преразпределен от парламентарните партии – по реда на гласоподавателите им?
– Точно така. Официално тези гласове не се броят, защото са квазидействителен вот. А това означава, че реалната избирателна активност е още по-ниска от отчетената.
Дискусионна тема е и гласуването на нашите сънародници зад граница. Приемлив ли е варианта за избирателен район "Чужбина"?
– Въпросът е сложен. Има държави, където гласуването от чужбина е забранено. България обаче не трябва да следва този пример, защото това е ограничаване на политически права. След данните от преброяването и съгласно действащия закон, ЦИК трябва да регистрира избирателен район "Чужбина". Това означава, че някои МИР в страната ще загубят по някой и друг мандат в полза на задграничните гласоподаватели. За мен обаче избирателен район "Чужбина" не решава никакви политически проблеми. На практика това си е район "Свят", който много трудно може да съчетае едновременно интересите на сънародниците ни в Турция, Нидерландия, САЩ, Испания, Италия, Великобритания и Колубмия, например. Единственият бонус е, че хората зад граница ще могат да гласуват преференциално – нещо, което и днес нямат право да правят. Другият бонус би бил теоретичен – в изборите участва независим кандидат от Район "Чужбина"…
Как мислите – какви биха били предимствата от редуциранено на народните представители?
– Пряко за политическата система – никакви. Но ще се задоволи едно обществено настроение. Може да се пипне и преференциалния праг – в момента той е 7% и е несправедлив не към партиите, а към кандидатите от дадена партия, особено от големите, представителите им на по-ниски позиции много трудно могат да изместят челниците. При малките партии картината е различна, защото с по-малко гласове можеш да изпревариш водача. В перспектива, преференциалните прагове трябва бъдат премахнати. Трябва да отпадне и гарантираното място за водачите на листи, въпреки че депутатите и партиите няма да останат много доволни. Трябва да бъдат премахнат и медийните пакети за партиите под 1%, защото на практика повечето от тях са брокерски агенции и служат единствено за преразпределение на "едни пари" към "едни богоугодни медии".
Съществуват и системи, при които избирателите подреждат с оценки кандидатите за властта. Не са ли те начин за по-точен израз на електоралните нагласи?
– Споменатата система на алтернативен вот в Австралия е точно такава. Тази система обаче е мажоритарна и битката е за по един мандат в район – всички кандидати се подреждат по степен на харесване, първият печели, а балотажи няма. Подобна система за пропорционален парламентарен вот има в Ирландия и в Малта. На теория това е най-справедливата система, но въпреки това не е широко разпространена, защото предполага избиратели с много висока политическа култура.
Разговора води: Емил Янев
