Като капак на енергийната криза, която заплашва бъдещето на Германия като индустриален лидер, острият недостиг на работна ръка задълбочава проблемите на производителите, които отдавна се борят да останат конкурентни на световната сцена.
Липсата на квалифицирани работници, дължаща се на застаряващото население и изострена от пандемията от коронавируса, ограничава възможностите на производствените компании да намерят работници. Последните проучвания показват, че рекордните 50% от фирмите намаляват производството си заради проблеми с персонала и това струва на икономиката по 85 млрд. щ. долара всяка година.
Според Щефан Зауер – експерт по пазари на труда в института IFO – "все повече компании свиват бизнеса си защото нямат достатъчно работници" и "в средносрочен и дългосрочен план този проблем вероятно ще се задълбочава".
Резкият скок на разходите за работна сила вероятно ще е благословия за служителите, но за най-голямото европейско стопанство той е удар върху конкурентната мощ, който не може да дойде в по-неподходящо време. Германските промишлени предприятия, особено най-енергоемките като производителите на химикали, стъкло и керамика – вече губят сериозен дял от печалбите си заради растящите разходи. Някои дори трябва да затворят фабриките или да прехвърлят производствени мощности зад граница.
Недостигът на работна ръка засилва натиска. Интензивното търсене на служители и инфлационният скок до 10.9% годишно през септември окуражава персонала в германския публичен сектор да иска увеличение на заплащането с 10.5%, докато работниците от металообработването искат 8% повече. Бързият ръст на възнагражденията ще помогне на инфлацията да се окопае в икономиката и ще докара маса главоболия на политиците. И с голяма вероятност може да тласне Европейската централна банка към по-агресивен възходящ лихвен цикъл въпреки влошаващата се икономическа перспектива.
Тези предизвикателства правят бизнеса изобретателен.
Някои заводи вече инсталират ергономични съоръжения, които да задържат на работа обслужващите поточните линии и след като навършат 60 години. Други предлагат четиридневна работна седмица, както и различни екстри, примерно екскурзии за скачане с парашут.
Икономистът на "Ю Би Ес груп" във Франкфурт – Феликс Хюфнер – очаква заплатите в Германия да се повишат с 3.5% до края на 2023-а, което определя като сериозна пречка за развитието на индустрията. Докато "държави като Франция, които имат по-добра демография, ще разполага с по-силен капацитет за производителност в бъдеще".
"Еърбъс" е трябвало да изостави плановете си да произведе 720 от най-продаваните си самолети "А320" в Хамбург през 2022-а, отчасти заради недостиг на работници, довело до спад на цените на акциите на компанията. Тя се бори да намери електротехници, механици и персонал за инсталиране на други устройства в кабините на самолетите и е започнала да наема масово работна ръка. Градската управа на Хамбург пък, от своя страна, възнамерява да проведе кампания на стойност 400 хил. евро, за да кандидатства за работници в Дания и да свие броя на недостигащите над 20 хил. служители.
Автомобилният бранш също се е мобилизирал да създаде собствена работна сила. "Бе Ем Ве" включи 75-хиляден персонсал в програми за квалификация за нови производствени технологии с по-висока степен на цифровизация и автоматизация. Гигантът за автомобилни части "Континентал" пък е записал 10% от работната си сила във вътрешното си техническо училище.
Асоциацията на компаниите от металообработването и производството на електрически съоръжения M+E пък използва цяла "флота" от двуетажни камиони до висшите учебни заведения за директен достъп до студентите. Лидери на групата набират потенциални служители на горния етаж, а студентите правят експерименти със съоръженията, включително и с миниатюрни роботи, на долния.
Проблемът с работната ръка е още по-тежък в по-дребните фирми, които формират критичните връзки във веригите за доставки за най-големите германски производители.
В Саксония компанията за части за строителни скелета Gemeinhardt Geruestbau е открила иновативен начин да се състезава за таланти: безплатен парашутен скок в тандем от 4,572 м височина при подписване на договор. През август фирмата е завела седем стажанти на летище в Бауцен за скоковете, което, според фирмения шеф е "скъпо удоволствие, но помага".
От четирите най-големи европейски икономики Германия е изправена пред най-сериозен недостиг на работна сила, по оценка на Европейската комисия, като основната причина е демографията. Родените по време на следвоенния бум (1946-1964-а) постепенно се оттеглят в пенсия, а по-младите не са достатъчно да попълнят редиците. Германската агенция по заетостта оценява недостига на 360-380 хил. годишно и очаква той да достигне 500 хил. до края на десетилетието.
Като капак на демографските тенденции Европа все още усеща последствията от пандемията когато много хора останаха по домовете си и доста от тях изобщо не се върнаха на работа. Бяха загубени и доста имигранти – важен източник на работна ръка, чийто брой частично се е възстановил през 2021-а. Засега не е ясно до каква степен ще помогне наплива от бежанци от Украйна, защото не може да се прогнозира колко от тях ще останат в чужбина.
Основна препятствие пред интегрирането на чужденците е признаването на образованието и квалификацията им, оставило опитни инженери от Сирия сред неквалифицираната работна сила. Друга бариера е езикът, който поставя Германия в неизгодно положение в сравнение със САЩ и с други говорещи английски дестинации.
В едно от последните си проучвания консултанската фирма за стратегически мениджмънт "Бостън кансълтинг груп" посочва, че цената за германския бизнес от структурен недостиг на работна ръка е над 80 млрд. щ. долара годишно. При сегашните нива на миграция работната сила на страната ще намалее с три милиона до 2035-а и с цели девет милиона до 2050-а.
Берлин също излезе с нова стратегия за създаване на квалифицирана работна ръка, включително чрез обучение и имиграция. Администрацията на канцлера Олаф Шолц иска промени на закона за имигрантите, за да привлече повече работници от страни извън Европейския съюз, а двама от министрите му обявиха предишните процедури като "прекалено бавни, прекалено бюрократични и прекалено негостоприемни".
