Ако сте фермер и имате желание да разширите бизнеса си, като разработите робот за поливане, то имате възможност да намерите финансиране по три програми в Министерството на иновациите и растежа. Това стана ясно от думите на експерта от министерството Росен Драганов, който през изминаващата седмица участва в конференцията за интелигентно земеделие – "Digital4Agro 2022".
Драганов подчерта, че фокусът ще е насочен към технологичните предприятия в земеделието, а не към селскостопанските преработватели.
Той посочи конкретни числа: по първата програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ за 2021 – 2027 г. са предвидени като цяло за всички сектори близо три милиарда. По-точно 2 932 949 724 лева, от които от европейските фондове ще бъдат получени 2 402 052 615 лева, а националното съфинансиране ще е 530 897 105 лева.
Конкретно за разработването на иновации в земеделието за малките и средните предприятия, включително и за тези, които си сътрудничат с голяма компания, са предвидени 127 млн. лева, до края на програмния период – 2027 година.
За самото внедряване на разработките са предвидени 293.37 млн. лева, като за тях могат да кандидатстват само малки и средни предприятия.
По втората програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ до 2027 г. са предвидени общо 2 138 594 711 лева. От тях от европейските фондове финансирането е в размер на 1 731 907 023 лева, а националното участие – 406 687 686 лева.
По-конкретно по тази програма за научни изследвания 7 млн. лева ще бъдат за изграждането на националната мрежа Агрохъб. БГ, други 60.8 млн. лева ще бъдат за зелени и цифрови партньорства за интелигентна трансформация.
Специално за Агрохъб. БГ стана дума в представянето на Светлана Боянова, която по време на конференцията говори за отключването на иновативния потенциал на агросектора в Южния централен регион на България. По-конкретно до април 2023 г. ще бъде изграден така нареченият Национален демо център – Пловдив, от където ще се координира събирането на данните за климатичните, почвени и други условия в пет оранжерии, пет открити полета, три полета над 10 хектара, три научни центъра. В първите шест месеца от проекта ще бъдат изградени две демо точки.
Мрежата ще бъде оборудвана с технологии за дистанционно наблюдение, контрол и управление с цел оптимизиране на производствените процеси, намаляване на разходите и ресурсите, допринасяне за по-голямо количество и по-качествени продукти на производителите.
Агрохъб. БГ ще осигурява демонстрации, експериментиране и тестване на решения, базирани на Индустрия 4.0 (IoT, AI, Big Data, Machine learning, Cybersecurity). По-конкретно ще предоставя и услуги за „тестване преди инвестиране“, подпомагащи цифровата трансформация на селскостопанския сектор, с фокус прецизно земеделие, чрез улесняване на достъпа до технологии и опит и повишаване на познанията на фермерите в сферата на цифровото земеделие.
По третата програма „Икономическа трансформация“, която е част от Националния план за възстановяване и устойчивост, има специално предвидени средства в размер на 146 687 250 лева. Те се наричат дялови инструменти за иновации и са за малки и средни предприятия или дружества със средна пазарна капитализация. Те ще могат да кандидатстват пред фондове за рисков капитал, за технологичен трансфер и за начално финансиране по проекти за индустриална автоматизация, изкуствен интелект, роботика, блокчейн, финтех, киберсигурност, био- и други чисти и устойчиви технологии.
По време на дискусията Светлана Боянова от Европейския цифров иновационен хъб – АgroDigiRise сподели, че е забелязала, че вече има една обявена обществена поръчка в Министерството на земеделието, която вече е спечелена, и е за създаване на ГИС-базирана динамична информационна система.
ГИС е абревиатура на „Географски информационни системи“. Тези системи само визуализират обекти от географското пространство чрез цифрово картографиране, но и позволяват интегриране и анализ на допълнителни данни като информация за ВиК, енергетика, телекомуникации, транспорт, действия при бедствия и аварии, управление на отпадъци и много други.
Светлана Боянова обърна внимание и че по Националния план за възстановяване и устойчивост има още една поръчка – която е за над 20 млн. лева за подобна система. Във връзка с това тя постави въпрос на министъра на земеделието Явор Гечев дали двете системи ще се вържат и как ще се надграждат. Гечев обясни, че всички системи стават собственост на Министерството на земеделието и в един момент акумулираните в тях данни ще бъдат вкарани в обща платформа. Добрата новина е, че по новата система, която се създава в Министерството на земеделието ще се предлагат три, четири услуги, които ще отговарят на Наредба 3 и така, по думите на министър Гечев, фермерът вече няма да чака зелено картонче, а ще има нещо дигитално. Очаква се промяната да бъде факт до края на 2022 година.
Освен това земеделският министър отбеляза, че поставил условие – който иска да изгражда системите, трябва да се съобрази, че всичките бази данни ще са качени на така наречения национален облак и ще трябва да бъдат в един формат за ползване.
