Попитали радио „Ереван” кога в България ще стане по-добре. Радиото отговорило: „По-добре то вече беше”.
„Имахме години с излишъци, но това приключи преди доста време. Смятам, че когато държавата харчи много, тя прахосва тези пари и не се мисли занапред", предупреди финансистът и бивш икономически министър Николай Василев. Той определи последните години като фискално безотговорни и апелира това да се спре. За да не ни отговори радио „Ереван” по същия начин и догодина.
„Безвремието, в което беше държавата година и половина, забави приемането на Плана за възстановяване и устойчивост с около година. Прогнозата ми е, че големи проекти до края на тази година няма да се осъществят, а ще „запълваме дупки”, очаква Василев.
Едновременно с това обаче вече
първите мераклии за повече пари
го обявяват публично.
Министерството на туризма например подготви предложения за Бюджет' 2023. За всяко едно от тях е достатъчно наличието на работещо Народно събрание, уточнява служебният министър на туризма д-р Илин Димитров. Още в началото на мандата си той постави като приоритет намалената ставка от 9% ДДС да се превърне в постоянна мярка. Друго предложение е бюджетът за реклама да бъде повишен на 100 милиона, за да може министерството да работи върху утвърждаването не само на дестинацията, но и за изграждането на разпознаваем бранд България.
Освен това ведомството е изпратило писмо до Европейската комисия относно възможностите за подкрепа на туроператорите, подобно на мярката, популярна като "35 евро на седалка" и очаква отговор. А също и за такова субсидиране на автобусните пътувания. По данни на НСИ заплатите в туризма са най-ниски и ще се настоява за увеличението им. Другата необходима мярка е да остане таванът на цените на тока, като се добавят и ограничения за газ и безакцизно гориво за нафтовите стопанства на хотелите.
Още преди месец и общините си запазиха ред
на опашката за пари. Тяхното сдружение предлага размерът на общата изравнителна субсидия за 2023 г. да бъде увеличен с не по-малко от 33.5%, спрямо параметрите на актуализирания бюджет на държавата за 2022-ра.
По отношение на целевата субсидия за капиталови разходи същото сдружение ще настоява за ръст с 26.2 процента. Предложението цели осигуряване на подкрепа за общините в най-напрегнатата последна година за приключването и отчитането на европроектите от втория програмен период.
Поне с 20.7% повече трябвало да бъдат и средства по трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища. За следващите 2 години общините предлагат да бъде запазена тенденцията за нарастване, съответно с 15% за 2024-та и 11% през 2025-та.
Размерът на общата субсидия за делегираните от държавата дейности пък следвало да е не по-малък от 5. 682 млрд. лв. или с 583.1 млн. лв. повече от 2022 г., което е ръст с 11.4 % в сравнение с актуализирания бюджет за тази година.
Служебният министър на финансите Росица Велкова неколкократно предупреди, че пари за нови извънредни разходи няма. Коментарите, че в бюджета има значителни възможности за финансиране на допълнителни разходи са несъстоятелни, убедена е Велкова. По думите й следващото правителство трябвало да преструктурира разходи или да вдига данъци. Трети път няма.
Първоначалните изчисления показват, че всяка от следващите три години
минусът в бюджета може да надхвърля 10 млрд. лева.
Така че следващия редовен кабинет ще разполага с много стеснено поле за маневри и вероятно ще бъде принуден да ограничава разходи, а не да обещава нови. Причината е, че първите експертни сметки за Бюджет 2023 показват рекорден дефицит – 11.3 млрд. лв., или 6.8% от БВП. При равни други условия държавните финанси ще продължат да са с подобни огромни минуси поне до 2025-та. А това означава и всяка от следващите години държавата да поема нов дълг от по 15 млрд. лева. Така нивото му може да достигне до 40% от БВП или 10 процентни пункта над очакванията от преди половин година.
Но тези предупреждения сякаш не се отнасят до служебното правителство. Неотдавна то одобри допълнителни разходи по бюджетите на МВР и Министерството на отбраната в размер до 9. 9 млн. лв. за финансово обезпечаване на дейностите им в условията на засилен миграционен натиск.
Осигурени бяха допълнителни разходи по бюджета на МО и в размер на 109. 6 млн. лв. за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, техника и боеприпаси, в т. ч. осигуряване на експлоатацията на самолети МиГ-29.
На заседанието си на 5 октомври служебните министри одобриха и решение за приемане на проект за инвестиционен разход „Придобиване на зенитно-управляеми ракети VL MICA за зенитен комплекс MICA на многофункционалните модулни патрулни кораби”.
Наред с това бе прието постановление за възстановяване на средства по бюджета на Министерството на здравеопазването в размер на 3. 6 млн. лв. за продължаване на кампанията за поставяне на ваксини срещу COVID-19.
А според друго правителствено постановление бяха одобрени допълнителни разходи по бюджета на здравното ведомство от 9. 8 млн. лв. за осигуряване на подкрепа за три месеца на служители в центровете за спешна медицинска помощ, пряко ангажирани с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19 и други заразни болести с епидемичен потенциал на разпространение.
Да, това са символични пари, още повече че са планирани в бюджета за тази година. Но
чувството, че се разхвърлят с лекота, остава.
Въпросът как ще се плаща се подминава, но остава да свети в червено въпросът: „Кой?”. Може би защото отговорът е ясен – данъкоплатците.
Цитат от библията: „…Фараонът сънува, че стоеше при Нил. И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката. А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг. И грозните, мършави крави, изядоха седемте хубави и тлъсти крави”.
От памтивека тълкуването е едно и също: „при „спяща” власт след 7 сити години идват 7 гладни.
И те вече май са тук.
