"През последните две десетилетия най-важната отбранителна компания в Швеция – Saab – се справи добре със своя бърз изтребител "Грипен" – отбелязва Уилдън. – Но през последните години, въпреки че "Грипен" се смята за един от най-добрите военни самолети, произвеждани в Европа, и е един от само двата, произведени от една-единствена компания – "Дасо Рафал" е другият – "Грипен" изпитва затруднения. Това може да се дължи на нежеланието на Швеция да сключва междуправителствени споразумения – система, от която в продължение на много десетилетия и Великобритания, и Франция са се възползвали."
Купуващите правителства предпочитат да работят с правителствата на страните, произвеждащи военните платформи, вместо да се занимават директно с производителите. "Една от основните причини за това е, че продаващите правителства могат да предоставят или уредят финансиране на купуващото правителство – посочва Уилдън. – Продаващите правителства могат да предложат и други гаранции, а купуващото правителство може да е в състояние да осигури инвестиции в страната си или подобни изисквания за кръстосана търговия."
Съединените щати, разбира се, продават американска защита чрез своята оръжейна индустрия: тази година това обстоятелство помогна за мотивирането на най-близкия приятел на Швеция, Финландия, да купи F-35 вместо "Грипен". "Дори Дания и Норвегия правят нещата напълно различно от Швеция – твърди Лимергард. – Изпращат престолонаследника.
Изпращат краля или кралицата."
В интерес на истината, шведското правителство подкрепи Saab преди около десетилетие, когато компанията наддаваше за своя договор за "Грипен" с Бразилия. Но на повечето други фронтове е далеч по-малко ангажирано от правителствата на компаниите от други страни. Като се има предвид, че оръжейните компании не продават потребителски продукти, а твърде специфични стоки, които само правителства могат да купуват, това отсъствие има значение.
Ръководителите на индустрията нямат много възможност да изграждат отношения с външни министри, докато колегите министри могат помежду си да правят точно това. Всъщност, тъй като военното оборудване се ползва десетилетия и трябва непрекъснато да се актуализира, чуждестранните правителства искат да бъдат изключително сигурни в отношенията, в които влизат. Това, че някои компании наддават за сделката с огромна правителствена подкрепа, докато шведските компании наддават само със скромно правителствено участие, ясно подсказва на чуждите правителства, че
шведското правителство просто не е толкова ангажирано.
"Изграждате доверие на правителствено ниво, а не между правителство, от една страна, и компания, от друга", отбелязва Лимергард.
Със сигурност в един съвършено функциониращ свят на Адам Смит всички компании ще се конкурират на базата на своите продукти. Но невидимата ръка на икономиста не работи толкова ефективно, когато става въпрос за военно оборудване. При Швеция е в сила и усложнението, че като сравнително малка страна тя е жизнено зависима от износа, ако нейната отбранителна индустрия иска да оцелее. В момента 47% от произведеното в Швеция военно оборудване се изнася в сравнение с 40% от произведеното във Франция и 50% от произведеното в Германия. Като се има предвид, че нуждите на шведските въоръжени сили са по-малки от тези на френските въоръжени сили и Бундесвера, числото трябва да е по-високо.
Държавната подкрепа за износа ще става още по-важна с нарастването на разходите за отбрана на страните. Сред държавите членки на НАТО разходите за отбрана нарастват с най-малко 3 процента годишно от 2016 г. насам, а данните на Стокхолмския международен институт за изследване на мира показват, че
разходите за отбрана се увеличават
и в повечето други части на света. Това очевидно не означава, че Андершон или нейният приемник трябва да излетят за Рияд, за да предложат "Грипен"-и на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман (въпреки че други западни страни, включително Великобритания и Франция, продължават да продават оръжия на саудитците).
Това обаче означава, че шведските политици трябва да приемат факта, че оръжията са тясно свързани с правителствата и че без държавно включване в глобалния пазар на оръжие много уважаваното военно оборудване на Швеция ще загуби, докато инвестициите на други страни се увеличават.
"Какво е името на играта?", пееше шведската група АББА. И се опита да отговори: "Ти ме караш да говоря/И ме караш да чувствам/И ме караш да показвам". Звучи като рецепта за успешна стратегия за оръжеен експорт.
Край
