След разгорещените дебати по време на приключилата на 15 октомври шестдневна есенна среща на Международния валутен фонд и на Световната банка във Вашингтон, домакинът Кристалина Георгиева резюмира за 190-е държави, членуващи в международния кредитор, да "затегнат коланите" и "да продължат напред".
Основната тема в центъра на обсъжданията на финансовите министри и централните банкери на планетата: стабилизиране на крехкото възстановяване от пандемията в условията на руските военни действия в Украйна, които продължават да дестабилизират Европа и възпрепятстват усилията за стимулиране на растежа. Редом с нея обаче бяха повдитнати и ред болезнени и неудобни въпроси: британските данъчни маневри, разлюлели пазарите и довели до оставката на британския финансов министър Куази Куартенг, и лихвените увеличения на Федералния резерв, наливащи гориво във възхода на американския долар. Членовете на Фонда се сдърпаха и по решението на Саудитска Арабия да подкрепи орязването на петролното предлагане с 2 млн. барела на ден през ноември точно когато Старият континент се бори с енергийна криза, а Вашингтон се мъчи да овладее най-силната инфлация за последните четири десетилетия. Бившият член на изпълнителния борд на МВФ Дъг Редикер пък отбеляза липсата на ангажимент на високо равнище на Китай – второто по големина световно стопанство и основен кредитор на развиващите се държави – "възпрепятстващ възможността за действителен напредък". И обобщи, че това е било "като цяло напълно песимистична седмица".
Какво показва анализът на експертите?
Вйна и фрагментация
Подобно на пролетните съвещания на МВФ през април, Г-20 не успя да излъчи комюнике заради обструкцията на Русия.
Москва попречи и на консултативния съвет на международния кредитор да постигне съгласие за единно официално изявление. В тази връзка испанският министър на икономиката Надя Калвино изрази съжаление, "че заради блокирания от Русия всякакъв шанс за консенсус, не е постигнато единодушие".
В речта си по време на същия брифинг, госпожа Георгиева отбеляза, че "преобладаващото мнение в залата е, че не може да се допусне фрагментация, защото всички ще бъдат по-бедни". Тя би била "разрушителна за страните с ниски доходи и за развиващите се пазари".
Дългът в мъртва точка
Около 60% от 75-е най-бедни държави в света вече са в риск от дългов стрес и цяла група финансови шефове: от американския министър на финансите Джанет Йелън до колегата й от Зимбабве – Ситумбеко Мусокотване – настояха по-богатите страни да направят повече усилия, за да помогнат на уязвимите да преструктурират задълженията си.
Госпожа Йелън разкритикува бавния напредък на инициативата на Г-20 да накара кредиторите от Парижкия клуб на традиционно най-богатите икономики и на Китай да се опитат да преоформят дълговете на някои страни с ниски доходи. Пекин обаче не се включи в този план.
По този повод бившият финансов министър на Аржентина – Мартин Гузман – отбелязва, че "сегашната ситуация е много сложна и няма да се реши лесно". Той не е оптимист, че тази криза ще се разреши справедливо докато не се изработи официална международна рамка за подобни катаклизми.
Лихвите, рецесията и щатският долар
МВФ понижи на 2.7% прогнозата си за глобалния икономически растеж през 2023-а и предупреди, че усилията на централните банки да охладят инфлацията могат да нанесат още по-големи поражения. Просто защото по-високите лихвени проценти, смятани за задължителния инструмент за поставяне на цените под контрол, забавят бизнес-активността и увреждат икономиката.
Икономисти на "Джей Пи Моргън Чейз" написаха в анализ за клиентите си през уикенда, че "хората очакват от централните банки да продължат да натискат спирачките докато не започнат да пречат на растежа". За Уолстрийт "най-големият риск си остава предизвиканата от централните банки рецесия".
Лихвените увеличения на Федералния резерв стимулираха ръста на зелените пари, което "наказва" останалите държави като качва цената на вноса им и повишава инфлацията, създавайки условия за техен собствен взходящ лихвен цикъл. Което принуждава официалните представители на американската централна банка да слушат непрекъснати оплаквания от другите страни колко разрушителна е силата на щатската валута. Което изобщо не възпира Федералния резерв да продължи да повишава лихвите.
По този повод министърът на икономиката на Бразилия – Пауло Гуедеш – коментира, че "всички изглеждат разтревожени", а "някои казват, че централните банкери трябва да имат и сърца и да си спомнят, че зад всяко лихвено увеличение има страдащи хора".
Координиране на политикта
От другата страна на политическия спектър финансовите шефове настояват за синхронизиране на техните мерки с паричните им партньори, за да се гарантира, че работят за постигането на едни и същи цели.
Госпожа Георгиева настоява министрите на финансите да представят "целенасочени и временни" мерки за облекчаване на страданията, предизвикани от по-високите лихвени проценти, без да усложняват живота на централните банки. Подобно становище защитава и еврокомисарят по икономическите въпроси на Европейския съюз Паоло Джентилони, който се безпокои, че не всички държави в общността успяват да избегнат сблъсък между двете политики.
Шефът на Световната банка Дейвид Малпас посочва, че "една от темите за напредналите стопанства през тази седмица е била как да се напасват фискалната и паричната политика, така че да не влизат в конфликт една с друга".
Очевидно, обсъжданията по този въпрос са били особено навременни, предвид случилото се в Обединеното кралство с "мини-бюджета" на вече оттеглилия се от поста Куартенг, който обвини в пряк текст председателя на "Бенк ъф Инглънд" Андрю Бейли за кризата на пенсионните фондове и на финансовите пазари.
