Минимални задължителни национални цели за разгръщане на инфраструктура за зареждане с алтернативни горива определи Европейският парламент в позиция по проекта на съюзно законодателство. Целта му е да стимулира използването на електроенергия и алтернативни горива в подкрепа на устойчивите превозни средства.
Новите правила са част от пакета "Подготвени за цел 55 през 2030 г." по плана на ЕС за намаляване на емисиите парникови газове най-малко с 55% спрямо равнищата от 1990 година.
Държавите членки ще трябва да представят своите планове за постигането на тези цели до 2024 година. Две години по-късно, по главните пътища на Европа трябва да има поне по една електрическа зарядна станция на всеки 60 км., а до 2028 г. – по една станция за зареждане с водород на всеки 100 километра.
Алтернативните станции за презареждане следва да бъдат достъпни за всички марки превозни средства, а плащането – максимално улеснено. Освен това, цените за kWh (или за килограм) трябва да бъдат достъпни и сравними. Ще има и единна точка на ЕС за достъп до данни за алтернативните горива, която да предоставя информация относно наличието, времето за чакане и цените на различните станции в цяла Европа.
Аналогични изисквания ще има и по проекта на законодателство на ЕС относно използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт с цел ударно намаляване на емисиите парникови газове от корабите.
Контейнеровозите и пътническите кораби ще трябва да използват електрозахранване на брега, докато са на котвена стоянка в основните пристанища на ЕС, считано от 2030 година.
За да се гарантира спазването на законодателството, депутатите в ЕП подкрепят въвеждането на санкции. Генерираните от тях приходи следва да отидат във Фонда за океаните и да допринесат за декарбонизацията на морския сектор, енергийната ефективност и технологиите за задвижване с нулеви емисии.
Ние пътища като хората обаче нямаме, докато таим надежди, че руският газ ще потече отново и цените ще са ниски. Както и че една студена зима ще откаже света от плана за раздяла с въглищата. А безкрайното мъдруване над площадката в Козлодуй и гьола в Белене продължава енергично. Защо енергично ли? Ами защото никой представител на високата ни енергийна експертиза не заема почтителната и съсредоточена поза на Мислителя на Роден, а всички се пенят бурно вече четвърто десетилетие в медиите. И докато бистрят проблемите на енергетиката, мътилката около развитието й става все по-плътна.
Междувременно Путин и Ердоган се сговарят както за газов мега хъб у комшиите, така и за втора атомна на брега на Черно море след първата на Средиземното. Шефът на "Росатом" Алексей Лихачов обяви началото на "преговори с нашите турски бизнес партньори за формирането на подходи по отношение на технологичните съюзи, по отношение на инвестиционната политика и по отношение на формирането на турския енергиен пазар, като се има предвид бъдещото присъствие на голяма атомна електроцентрала".
Германия пък одобри план за отлагане на широко прокламираното в продължение на повече от десетилетие постепенно спиране на ядрената енергетика. Всички атомни централи в Германия трябваше да бъдат затворени до края на тази година в съответствие с решение при управлението на Меркел. После решението беше потвърдено от цялата управляваща коалиция в Берлин, но украинската криза наля вода в мелницата на зелените скептици с надвисналата вероятност от режим на тока. И тази седмица актуалният канцлер Олаф Шолц взе "изпълнително решение", с което отмени спирането на ядрените блокове до напролет.
Да, тогава ще се стопли, но спомените от студа остават. И газ, вместо руския, може да се намери, но няма да е същото. Защото ток ще ни трябва много, а очакването на Годо в енергетиката продължава. Толкоз дълго, че дори Илон Мъск да ни инсталира зарядните, ток за тях няма да има. Поне докато не се отървем от скудоумието на родната политико-енергийна експертиза, в която всеки косъм е на различно мнение, а повечето не са чисти.
