Старият континент работи усърдно за попълване на резервите от природен газ за зимата, но неудобната истина е, че националните правителства имат слаб контрол върху тези доставки.
Само около 10% от газовите хранилища от Италия до Нидерландия са под директното управление на официалните власти чрез националните стратегически резерви, показват данни, събрани от агенция "Блумбърг". Останалите са в ръцете на международни търговски компании, енергийни дружества и индустриални групи, като те са свободни да продават на обявилия най-висока цена купувач, дори той да е от друга държава. Което означава, че евентуално мразовито време в Германия може да провокира сделки със синьо гориво от съседите и да постави на изпитание европейската солидарност.
Газовата мрежа на региона позволява размяна на газовите доставки между пазарите. Докато в системата има достатъчно гориво, тя ще остане балансирана. Но досега не е работила в сценарий, подобен на сегашната криза, и не е тествана на практика, така че всичко ще зависи от зимните температури. Ако те са неестествено ниски, резервите могат да паднат под 10% до края на март, посочва Греъм Фрийдман – анализатор в консултантската компания "Уд Макензи".
Европа няма прозрачни данни за собствениците на складирания газ.
Основните количества са в ръцете на енергийните дружества, включително държавните компании, които трябва да деблокират гориво за отоплението на домакинствата и на промишлените предприятия, твърдят запознати с въпроса лица. По-малък дял от горивото е собственост на търговски фирми като "Гленкор", "Витол груп" и "Трафигура груп", чиито основен интерес е максимизирането на стойността на портфейлите им. Те обаче са сравнително незначителни играчи, защото високите цени и новите регулации изправят нови препятствия пред тях, посочват добре информираните източници. Анализатори на бранша пък коментират, че съхранението на физически газ на склад може да е част от по-широка, подкрепена с активи стратегия. И че търговците обикновено осигуряват ликвидност, а не газови запаси в големи хранилища.
Опасенията за зимните доставки, които от месеци тревожат европейците, мобилизираха усилията за натрупване на синьо гориво и резервите вече са над средните равнища за петгодишен период. За да се избегнат всякакви рискове на предлагането обаче правителствата могат да въведат извънредно положение. В такъв случай германската Федерална мрежова агенция, подобно на другите национални органи, ще има мандат да нарежда дали природният газ да остава на склад или да бъде пускан на пазара. Подобен сценарий може да остави съседите на сухо.
Германия е зависима от другите държави, защото складовите запаси покриват само 25% от годишното потребление на страната. Полша също е на доста нестабилна почва – петата най-гъсто населена държава на Европейския съюз, в която живеят 38 млн. души, има по-малък капацитет от Словакия с населението й от едва 5.5 млн. души.
Ако системата работи, цените растат там където търсенето е по-остро и потоците се пренасочват към пазарите с по-високи котировки. И, в отговор, цените в страните с намалени газови запаси трябва да се повишат. Дали това ще се случи, ще зависи от ефективността на пазара.
Ценови деформации са много вероятни през идните месеци заради драстично свитите доставки от Русия, която е задоволявала 40% от потреблението през 2021-а. Това увеличава перспективата синьото гориво да тече от един пазар към друг и мразовитите температури на по-големите пазари като Германия и Полша да изсмучат газови количества от Италия, Австрия или Нидерландия.
Въпреки че разполага с най-голям капацитет за съхранение на горивото, Германия традиционно прибягва до резервите на Австрия, за да поддържа производствената дейност на предприятията и да отоплява жилищата. Виена е "дежурният" газов доставчик през зимата, като над две трети от капацитета на хранилищата й са достъпни за други държави. Чешката република и Унгария също имат по-големи запаси от необходимите за вътрешно потребление.
В реч пред парламента на 20 октомври канцлерът Олаф Шолц заяви, че "Европа е единна" и че "с мерките от миналите седмици и месеци може да се каже със сигурност: Заедно ще изкараме зимата".
Шолц обаче не е убеден в ефективността на политически мотивиран ценови таван на газа в Европейския съюз заради риска, че производителите винаги могат да пренасочат горивото към други потребители и накрая страните от общността да останат с по-малко газ. Той е привърженик на идеята за тясно сътрудничество с купувачи като Япония и Южна Корея, за да се избегне конкуренция за по-постни доставки и да се привлекат производители като САЩ, Канада и Норвегия, които са солидарни с Украйна.
Рискът, произтичащ от частната собственост на съхраненото синьо гориво, лъсна през юли когато най-едрият германски купувач на руски газ "Унипер" изтегли количества от хранилищата си, за да обслужи потребителите си след като Москва оряза доставките. Това принуди Берлин да вкара държавни пари в компанията, която в момента е в процес на национализация. Правителството на Шолц отпусна също 15 млрд. евро на "Търговски хъб Европа" – компанията, която управлява германския газов пазар – за осигуряване на гориво на склад. Тя е купила близо 60 тераватчаса, които са еквивалентни на 25% от капацитета на германските хранилища, и те могат да се смятат твърдо, че са под държавен контрол.
Европейските правителства очакват трансграничните потоци да останат критична част от европейския енергиен пазар. Кризата предизвика по-задълбочен преглед на хранилищата и някои държави вече подчертават необходимостта от разширяването на капацитета, за да се справят с бъдещи спазми на доставките.
Главният изпълнителен директор на италианския енергиен гигант "ЕНИ" – Клаудио Дескалци – очаква зимата 2023-2024-а "да е по-тежка от сегашната". Шолц пък увери парламентаристите преди двудневната среща на високо равнище в Брюксел, че правилният подход е да се попълва съвместно част от капацитета на европейските газови хранилища и че "моделът на Търговския хъб Европа е показал как да може да се направи това".
