Министерският съвет прие помени в Закона за правната помощ. Те са особено значими, тъй като постановяват, че никой не може да бъде лишен от правосъдие, ако е беден или жертва на насилник, или на трафикант на хора, обяви на брифинг служебният правосъден министър Крум Зарков. "Този закон е важен не само за тези, които се възползват от правна помощ, но и за интересите на правосъдието като цяло, тъй като в много от процесите защитата е задължителна и без нея не може да се състои производство", подчерта той. Развитието на икономическите, обществените отношения и институциите прави така, че е необходимо прилагането на правната помощ да се разшири, при това в две посоки. От една страна трябва да се разшири предметният ѝ обхват – за какво може да се ползва правната помощ, а от друга страна – да се увеличи кръгът от хора, които могат да се ползват от правна помощ, обясни министърът. И припомни, че досега правна помощ можеше да се ползва само пред съда.
Кабинетът одобри оттук нататък правна помощ да се ползва в по-общ план, включително пред администрацията. Тя трябва да помогне на социално слабите, уязвимите или жертвите, да им съдейства за получаване на документи за оспорване на решения на администрацията, за представителство пред институции като Комисията за защита от дискриминацията, Комисията за защита на потребителите, Държавната агенция за бежанците. Правната помощ трябва да помага за алтернативните способи за решаване на спорове, каквито са арбитражът и медиацията. Предлага се към кръга граждани, които сега се ползват от тази възможност, да се добавят и тези с ментални и физически увреждания, хората под запрещение, търсещи международна закрила или поставени под такава закрила. Предвижда се помощта да може да се ползва от лица, навършили 21 години по задължение за издръжка, възникнала преди навършването на тази възраст. Този законопроект беше поредният по Плана за възстановяване и устойчивост, остават още няколко такива, които надявам се другата седмица да бъдат приети по същия начин, каза Зарков. Измененията ще бъдат внесени в парламента.
Одобрен от Министерския съвет е и друг важен законопроект, свързан с наказателна процедура започната срещу България от Европейската комисия. От 2008 г. наказателното ни законодателство не е приведено в съответствие с рамковото решение на Европейския съюз за борбата срещу определени форми и прояви на насилие и ксенофобия. В момента в нашето законодателство се предвиждат по-тежки наказания за убийство и телесни повреди, когато са извършени от расистки и ксенофобски подбуди. Предлага се същият подход да бъде приложен, когато става дума за отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана, следене, обида, оскверняване на религиозен храм или подбуждане на престъпления и палежи, когато те са провокирани от расизъм или ксенофобия, съобщи правосъдният министър. Предлага се наказателна отговорност изрично да се носи за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията, извършени по време на и във връзка с националсоциалистическия режим. Тези законови промени трябва да бъдат внесени в Народното събрание. Ако обаче те не бъдат приети своевременно, страната ни рискува да бъде санкционирана по наказателните процедури и да загуби възможността да се възползва навреме от средствата, предвидени по Плана за възстановяване.